За хората зад маските

Скъпи читатели, представяме Ви статия на специализирания сайт Здравен навигатор, посветена на героите-медици:

Днес е Денят на храбростта. Този път парадът не е по улиците… Той е в болниците ни!

В съзнанието ми се е запечатала една фотография… Военните камиони, които извозват ковчезите в Бергамо… Още тогава си казах – този път войната е по-страшна и зловеща от онези, за които сме чели в учебниците по история и книгите, гледали във филмите или в новинарските сводки. Няма бомби, окопи, а врагът е някакъв фантом… Няма как да го унищожиш, защото още не сме достигнали до тази точка на познание. Светът тотално се промени… За всички ни, но най-вече за хората, скрити зад маските … медиците и всички, които воюват с невидимия враг – COVID-19.

Днес, на 6-ти май, на който по традиция отбелязваме Деня на българската армия и на храбростта, решихме да посветим датата именно на хората зад маските, защото те са героите на деня. Или както простичко написах в заглавието – тази година парадът (военният) не е по улиците… той е в болниците ни! И хората там са тези, пред които трябва да се преклоним на 6-ти май – Деня на храбростта.

Благодарим на „Пирогов“ и ВМА, които ни съдействаха за изготвянето на този репортаж!

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Измих си ръцете… след COVID-зоната на „Пирогов“

Малко след като съм свалила предпазното облекло, дезинфекцирала съм ръцете си и ми дават нова маска, отивам до кабинета на директора на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – проф. д-р Асен Балтов, за да му благодаря, че ни пусна да говорим „очи в очи“ с медици и пациенти в COVID-звеното им… „Измихте ли си ръцете?“, шеговито пита. Разменяме още няколко любезни думи и го оставям да работи. Водена от първично журналистическо любопитство, преди да си тръгна обаче го питам – не искате ли и Вие да разкажете нещо?!

„Необходимо ли е?! Срещнахте се точно с хората от първата линия. Те са ви обяснили най-точно как стоят нещата“, казва нещо от сорта проф. Балтов. И това си е самата истина, защото прекарах една прилична част от деня (5-ти май – бел. ред.), обикаляйки някои от „горещите“ зони на най-голямата ни спешна болница „Пирогов“.

Мой екскурзовод (казвам това с най-големи адмирации) бе д-р Дияна Димитрова, Ръководител Мултипрофилно спешно отделение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Тя беше специалистът, който ме посрещна на входа, показа ми ключовите точки, през които минават пациентите със съмнения за коронавирус, инструктира ме как правилно да сложа, а впоследствие и да сваля предпазното облекло; заведе ме до асансьора, водещ към COVID-отделението и после ме прибра обратно в централното здание на болницата.

Реорганизацията в името на организацията

„Пирогов“ сега определено изглежда по-различно от времето преди изолацията. В непосредствена близост до централния вход са разположени три фургона, където може да се извърши своеобразен първичен преглед на пациентите, които са съмнителни за COVID-19. Веднага след като се влезе в болницата, вляво се намира т. нар. Триажна зала, а вдясно – първият кабинет е отделен за пациенти със съмнения за коронавирус. Целта е да се осигури „чист коридор“ за останалите болни, но за това по-нататък…

.

.

„В момента, в който влезе пациент със съмнение за коронавирус, минава през Триажната зала. Лекарите, които са дежурни в Триажната зала, преценяват всички пациенти, които попадат на територията на „Пирогов“ с някакви симптоми на COVID-19, правят нужните изследвания и след като оценят пациента, го изпращат към кабинетите, ако има някакво друго заболяване. Обикновено през Триажа минават между 30 и 40 души дневно. Това поне беше статистиката за миналата седмица. Когато имаме пациенти със затруднено дишане, например, или имат отклонения в кръвните показатели, се налага Триажната зала да бъде ангажирана повече от час-час и половина. По тази причина се наложи слагането на фургоните отпред. В тях пациенти с по-леки симптоми могат да изчакат, защото Триажната зала е оборудвана като реанимация, с абсолютно всичко, което е необходимо“, разказва д-р Дияна Димитрова.

Във фургоните, които бяха поставени пред „Пирогов“ могат да се обслужват едновременно 5 души, които са със оплаквания и симптоми за коронавирус. Поради тази причина е решено от Триажната зала зад една от опънатите ленти, максимално да се ограничи достъпът на хора, които са с оплаквания от друг тип, за да могат да бъдат пуснати „чисти“ навътре в лечебното заведение; т.е. по така наречените „чисти коридори“. По аналогичен начин е решен и въпросът с асансьора – отделен само за пациенти с коронавирус, за да стигнат до скенера.

„Оттук, ако се налага пациентът да бъде приет – тежко болните са на носилка, заедно с прикрепената към тях апаратура, а по-леките случаи се транспортират със своеобразна количка, като дезинфекторът тръгва след него и се пръска с дезифектант. Между другото, дезинфекцията на отделенията в някои дни, в които е имало 15-20 съмнения за COVID-19, е сериозна. В един от дните се дезинфекцира 23 пъти“, обясни д-р Димитрова.

После тръгваме към COVID-отделението. Напускаме централната сграда на „Пирогов“ и се отправяме към едно от звената, където се намират болните с коронавирус. Потоците са разделени съвсем умишлено, за да се осигури по-голяма защита от една страна – както за медиците, така и за пациентите, а от друга – да могат да функционират нормално и останалите клиники, защото в болницата помощ търсят и хора с други заболявания. Т.е. целта е „Пирогов“ да работи почти при нормални условия – един вид реорганизация в името на организацията.

Две седмици работиш в COVID-звеното, две – почиваш

За разлика от други болници, в „Пирогов“ още в самото начало се решава медиците, които влизат в COVID-отделението да работят 14 дни и след това да почиват още толкова. От днес (5-ти май – бел. ред.) и в спешната болница ще се мине на режим – 5 дни работиш в изолатора, 5 дни – почиваш, както е в някои от другите лечебни заведения.

„Смяташе се, че ние като спешна болница няма да лекуваме, а ще работим само с контактните лица на пациентите с коронавируса. Така се бяхме подготвили и имахме доста доброволци, които искаха да ни помагат. В момента обаче, в който пристигна при нас първият пациент нямаше как да избираме и започнахме и да лекуваме пациенти с коронавирус. Хората, които бяха в Шокова зала вече така или иначе бяха имали контакт с болни от COVID-19 и поради тази причина вкарахме тях в отделението. Впоследствие сформирахме екипите и ги сменяме. Това са главно колеги от Вътрешни болести и от Реанимация, които са в т. нар. Ренимационен-COVID. Те са основните действащи лица. В екипа задължително има подпомагащи от други отделения, но водещите са тези две клиники, защото те са запознати с тънкостите на работата“, обяснява ми д-р Димитрова.

С нея и обясненията й сме дотук – оставя ме пред асансьора, който води към COVID-отделението.

На петия етаж ме посреща младата д-р Йозлем Кобакова, лекар-специализант, Клиника по Вътрешни болести. Работи в COVID-отделението от 25-ти април. Надява се да е полезна с работата си и да успее да помогне на пациентите, с каквото могат, защото ситуацията по отношение на заболяването все още не е особено добре изяснена.

„Имаме няколко уточнени терапии, които не може да се каже, че са 100% ефикасни, но засега се движим добре, най-общо казано. От около десетина дни нямаме пациенти, които да речем да са се влошавали“, споделя младата лекарка. По думите й, хората при тях пристигат в доста тежко състояние. Голяма част от тях са стояли дълго време вкъщи, чакали са с дни и дори със седмици да се влоши състоянието им. Идват с пневмония, дихателна недостатъчност, като степента на дихателната недостатъчност е различна. „Повечето от пациентите, които приемаме са над 60 години и обикновено са с придружаващи заболявания – най-често сърдечносъдови“, отчита д-р Кобакова.

Допълва, че житейският и професионалният й опит са сравнително скромни засега, но специализираните статии, които изчитат медиците, сертифицираните проучвания и пр., на този етап не дават особено убедителни доказателства за това как да се лекува коронавируса; още повече, че всеки ден се откриват и нови симптоми на заболяването.

„Клиниката е много различна – от асимптомни пациенти, до такива, които са с тежки пневмонии, с дихателна недостатъчност, а някои от пациентите стигат до интубация и апаратна вентилация“, разсъждава д-р Кобакова.

(Зад стъклото са някои от най-тежките случаи в COVID-отделението)

.

Самата тя, въпреки че е млада сподели, че първия път, когато е влязла в отделението е изпитвала известен страх, тъй като неизвестността плаши. Днес влиза в COVID-отделението за втори път и е по-спокойна. Казва, че спазват мерките, пазят се доколкото могат и разполагат с всичко, което им е необходимо да се чувстват защитени на работното си място. Смята, че принципно, ако в борбата с коронавируса се включат колкото се може повече медици, не само в тяхната болница, а по принцип в цялата ни страна, толкова по-добри ще бъдат резултатите. От друга страна, отчита, че все пак всеки има право на избор и свобода.

Когато не ти, а 5-годишният внук обещава да ти донесе шоколад

Влизаме в една от стаите на COVID-отделението, със сравнително по-леки случаи. Една от пациентките се съгласява да поговорим. Предпочита да не я снимам и да си спести името. На 71 години е; постъпила е в „Пирогов“ на 26-ти април през нощта, по спешност.

Питам: „Какво се случи?“… „Вдигнах температура, бях ходила на много лекари, в частни и всякакви други болници. Навсякъде ми казаха, че съм отрицателна и няма съмнения за коронавирус. В един момент обаче започнах вече да не мога да дишам. Извикахме веднага Бърза помощ и линейката ме докара в „Пирогов“. Само тук лекарите знаят в какво състояние бях“, разказва ни пациентката.

После допълва, че сега, слава Богу и слава на лекарите … , но не успява да довърши изречението си, защото сълзите започват да се стичат по лицето й. През сълзи добавя, че лекарите са много добри, дори не допускала, че може да има такива добри хора, при това толкова красиви млади момичета и момчета.

„И те се пържат в този огън“, допълва възрастната жена. После се сеща за семейството си и за 5-годишното си внуче, с което говорила по телефона и то обещало да й изпрати шоколад. Опитвам се да я успокоя, защото сълзите се стичат все повече… И й казвам да мисли за дните, когато отново тя ще носи на внучето шоколад… После се запътвам към асансьора по обратния път извън COVID-зоната, замислена за нещата от живота…

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Страхът не е добър съветник, защото сега трябва да се реагира бързо, гъвкаво и адекватно

Това препоръча на колегите си д-р Дияна Димитрова, Ръководител Мултипрофилно спешно отделение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“

Това, което ми прави впечатление на „пръв прочит“ при д-р Дияна Димитрова е, че определено има добър комуникативен подход и знае ясно да формулира нещата. Вероятно това до известна степен се дължи и на факта, че се грижи за 15-годишен тийнейджър… Колегите й също я харесват, гледат я усмихнато и си правят закачки в иначе тежкото и несвойствено положение, в което сме сега; или поне това забелязвам, докато я следвам из болницата.

Д-р Димитрова, Вие оглавявате Мултипрофилното спешно отделение в „Пирогов“ и сте от хората на първа линия с COVID. Страх ли Ви е при настоящата ситуация?

Определено нямам страхове.

А синът Ви? Той как реагира?

Много странно, защото му обяснявам, че когато излиза трябва да си носи маската, а той ми отговаря – ами ти си всеки ден в допир с този COVID-19, какво да се страхувам… И него не го е страх. Запознат е с всичко и знае, че единствено когато се прибирам вкъщи, първо се минава дезинфекция и е наясно, че когато отключа вратата, докато не го извикам, не трябва да идва. Причината е, че трябва да сваля всичко, с което съм била на работа, да сложа дрехите за пране, минава се през банята и след това вече можем да контактуваме.

Другата мярка е почистването на пода. Неслучайно, казвам, че в момента болницата е най-чистото място. Навсякъде другаде има по-голяма вероятност да се заразиш – и в магазина, и в градския транспорт и пр. Видяхте в болницата ни каква дезинфекция се прави. Освен това, през половин час се пръскат и дръжките на вратите. Това се отнася и за плановите пациенти – след всеки се дезинфекцират дръжките на вратите. И тъй като изискването за носене на маски на открито вече отпадна, в момента, в който пациентът влезе в Спешно, на регистратурата се раздават маски на всички и се предупреждават да я носят в отделението. В кабинетите всички колеги имат и предпазни облекла, така че те знаят как да се пазят; още повече – минаха вече 50 дни.

Вие завеждате Спешното отделение и имате немалък трудов стаж зад гърба си. Тази ситуация, в която сме в момента, част от колегите Ви я определят като глобална война.

Да, имам вече 26 години трудов стаж. За война не бих говорила, но ситуацията е необичайна, защото много странно се „държи“ самият вирус и ние тук го виждаме. Ако един нормален грип минава за една седмица, няма пациент с коронавирус, който да е изписан за седем дни. Причините са няколко. Първо, за седем дни този вирус не може да се изчисти. Второ, много често клиничната картина като чувство на самия пациент не отговаря на изискванията на рентгена и на скенера. Наблюдава се много бързо влошаване на част от пациентите, което не можеш да си обясниш защо се случва. И това е по простата причина, че учените все още не са го изучили, нямат тези познания. Оттук идва и проблемът със здравната система, защото този вирус не се лекува като другите.

Когато Ви остава по някоя и друга свободна минута с колегите Ви и разговаряте в чисто човешки план, споделят ли, че имат страхове?

Има някои, които определено имат страхове – като всички нормални хора, както навън. Има някои, които много се страхуват, има такива, които взимат супер-превантивни мерки, а има и хора, които са прекалено смели. Въпрос на човешка нагласа.

Споменахте ми в разговора, че разполагате с достатъчно защитни облекла и предпазни средства.

Ние разполагаме с такива от първия ден. Бяхме се подготвили като болница, която ще работи с т. нар. контактни лица. И мога да кажа, че бяхме обезпечени още от първия ден.

Другото нещо, което мога да кажа е, че ръководството в лицето на проф. Балтов от самото начало, тъй като Щабът се събира всеки ден, ако има нещо, което лекарите споменат, че имат нужда, той веднага реагира. Достави ни се и се закупи апаратура още в началото. И тъй като заявките ни бяха едни от първите в България, при нас всичко дойде на време. Не сме имали никакви затруднения – нито за лекарства, нито за консумативи, за нищо.

Като специалист, който работи тясно с пациенти с COVID-19 и на първа линия, какво бихте посъветвали колегите си?

Да не се притесняват. Така или иначе ще трябва да преминем през това. Страхът не е добър съветник. Когато човек се страхува не може да вземе правилни решения, а в тази ситуация трябва да се реагира много бързо, гъвкаво и адекватно.

………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

Последната линия е най-решителната. Това е линията между живота и смъртта

Какво ни разказа за COVID-отделението във ВМА подполковник д-р Дончо Дончев – оториноларинголог, отоневролог, аудиолог; с богат опит в УНГ-заболяванията

Д-р Дончо Дончев е преминал през редица квалификационни курсове по аудиология в Прага, Виена, Будапеща, Загреб. Като военен лекар, има натрупан опит от няколко задгранични мисии в Грузия, Ирак, Косово, Босна и Херцеговина, Словения, Румъния, Македония. Работил е в Оперативната Щабквартира на НАТО в Неапол, Италия 2007-2010 г.

Семеен е, с две дъщери – едната на 25, а другата – на 12 години. Разказва ми, че доскоро голямата щерка живеела в Англия, но успял да я убеди да се върне в България за около половин година още преди да влезем в режим на извънредно положение. Малката ходи на училище – дистанционно естествено, както и всички деца в страната ни. Не ги вижда и двете в момента, нито съпругата си, защото непрекъснато е в болницата или в квартирата, която е наел, за да не застраши близките си, а и да е на линия, ако е необходима помощта му във ВМА в Инфекциозна клиника. Естествено, семейството му се притеснява за него, но д-р Дончев, не без гордост в гласа определя всичките си момичета като „устойчиви“ на тази несрещана досега криза, или дори война – както я квалифицира самият подполковник.

Подп. д-р Дончев, Вие сте УНГ-специалист, но сега сте сред доброволците на първа линия в COVID-отделението на ВМА. Имате и доста военни мисии зад гърба си. Различна ли е този път ситуацията за Вас и защо?

Много е различна. Тук веднага ще уточня – аз не съм само на първа линия, там участвам в приемните кабинети; приемното отделение на Инфекциите. А когато съм в изолатора – това са отделенията, където се лекуват болните от COVID-19, това е т. нар. последна линия. Това е линията между живота и смъртта.

Както казах, ситуацията е много по-различна от всички мисии, на които съм бил – хуманитарната в Грузия, НАТО-вските мисии в Косово, Босна и Херцеговина, дори в Ирак, където имаше военни конфликти. Това бяха локални войни, така да се каже. А в момента сме изправени пред световен проблем, пред глобална война. Всички сме „брънки“ в една огромна човешка война. И тук вече не мога да говоря за мисия, а за участие като доброволец в една световна война. Като се замисля за Ирак например, си спомням, че отидох и казах – искам да отида и да видя първия ред, а и в няколко от страните на Балканите, където бях представител на Майка България. Сега и тук нещата са различни – тук за първи път воювам на територията на собствената си страна. И това е голямата разлика.

Инстинктът за самосъхранение или адреналинът са по-силни в случая?

Няма инстинкт за самосъхранение в едно подобно начинание. Когато човек отиде доброволец, на война, значи той си е направил равносметка. Така беше и в Ирак. Знаех, че мога да бъда убит, да бъда ранен, осакатен. При подобни ситуации човек си дава сметка и за заплахата. А в случая знаем, че ни заплашва някакъв вирус, но не сме наясно как точно трябва да действаме и да го победим.

Не можем да говорим и за адреналин при сегашната ситуация. За разлика от преди, когато в известна степен мисията, на която тръгваш може да се приеме с известна доза любопитство, или авантюризъм, то сега нещата далеч не изглеждат така. Сега воюваме за близките си, за семействата си, за народа си. Може да звучи патетично, но аз така възприемам настоящата ситуация – намираме се в световна война. Кога са спирани Олимпийските игри?! По време на Първата и на Втората световни войни. Никога преди това. Сега обаче също са спрени.

Вас лично кое Ви мотивира да станете доброволец?

Преди всичко това, че с колегите от Инфекциозна клиника се познавам и отпреди това, работим непрекъснато съвместно. И без да знам, че някога ще се изправим пред подобно изпитание – една болест, която ангажира целия ресурс на здравната система и това всички да се занимават с лечението на едно и също нещо.

Бих казал, че ние до голяма степен бяхме подготвени, още когато се появиха първите случаи във ВМА. Но колегите от Инфекциозна клиника бяха достигнали лимита на силите си още около средата на месец март. Те продължават да работят, но защото бяха на предела на капацитета си, помолих да се включа като доброволец, за да им помогна, да бъда солидарен с тях и да споделя част от „товара им“. За мен тези хора винаги са били най-добрите лекари; нещо повече – смятам, че във ВМА разполагаме с едни от най-компетентните кадри в областта на инфекциите.

Как преминава в момента работният Ви ден в болницата? А и този на колегите Ви, които работят с тежките случаи?

Много е различно когато си на първата и на последната линия. Защото в изолатора (последната линия) няма работен ден. Там си 24 часа в денонощието. Има начин за някой и друг час да се освободиш от скафандъра, но като цяло е много тежко. В изолаторите няма работно време. Там средата е силно заразна, там са на 100% заразни пациенти и когато се влезе, работиш максимално – 5-6 дни, а след като излезеш – сменяш облеклото, почиства се всичко и пр. За колегите от Инфекциите има един 5-дневен период за почивка. Аз обаче съм доброволец и само чакам тестовете, за да се види да не би да съм заразен, след което се връщам обратно на работа. Решил съм каквото мога да дам от себе си през тези два месеца докато съм доброволец.

Коварното на това заболяване е, че то е на приливи и отливи, така да се изразя. А ние вървим след заболяването, тъй като все още няма лечение. Едно е това, което говорят учените, и което се коментира в общественото пространство, съвсем друго – това, което се случва в реалните клинични условия, и с което се сблъскваме ние.

Медиците, а и всички останали, които са на първа линия в борбата с коронавируса имат своите страхове. Вашият най-голям страх какъв/кой е?

Не забравяйте последната линия – тя е най-решителната… Що се отнася до страховете – нямам време за страх. Може да звучи малко лекомислено или дори превзето, но наистина е така. Ако има нещо, от което малко се опасявам, е да не се заразя с вируса и то не за друго, а защото ще лиша колегите, екипа от един човек.

(Д-р Дончо Дончев: Нямам време за страх…)

(На преден план – полк. доц. д-р Георги Попов, д.м., началник на Катедра „Инфекциозни болести“ във ВМА. Честит Ден на храбростта и имен ден!)

.

(Благодарим на ВМА, които ни съдействаха с част от снимковия материал; И специални благодарности на „Пирогов“ – за възможността да видим нещата от мястото на събитието)

Текст и фотографии: Мария Радмилова

За повече специализирани статии и медицински новини, посетете сайта на Здравен навигатор.