Пляскайте на медицинските специалисти, но със съзнание

След като видяхме как голяма част от населението на Италия благодари на своите медицински специалисти, които се борят на първа линия срещу COVID-19 (коронавируса), а именно чрез пляскане от прозореца или терасите на домовете им (защото се намират под карантина) и ние българите решихме да се организираме.

Да, нашата страна не е в момента в пика на този вирус, но проучванията, които се правят от специалисти, са че скоро ще усетим този пик на COVID-19. Единственият начин нашата здравна система, заедно с ниската хигиена на българина, 2/3 застаряващо население и големи квартали с хора, които не познават основните принципи на хигиената, да оцелее е като се въведат строги мерки. Знаем се, при нас докато не ни се скарат – не го правим. Не знам дали е народопсихология, но е факт.

И за разлика от Италия, която пляска сега, когато стотици лекари се борят с COVID-19 за живота на възрастните, нашето пляскане е необходимо сега.

Защото дълго време, поради ред причини, медицинските специалисти ни бяха нагрубявани, заплашвани, бити. Дълго време неясна политика на редица кабинети доведи до повече хаос, отколкото до решаване на проблеми. И всичко това пък се отрази на отношението лекар-пациент. Трайно се отрази.

Сега обаче имаме нужда от нашите лекари така, както винаги имаме нужда. Така, както трябва да подхождаме към тях – с респект. Защото те са тези, които ще се опитат да спасяват нашите родители, баби и дядовци. Те са тези, които ще бъдат изложени на преден план и единственото, което ще ги дели със заразата е едно облекло.

Някои от вас ще кажат, че щом са решили да станат лекари, то тогава са знаели рисковете. Така е. И затова сега не мрънкат, не казват нищо, а отиват на работа, отиват в отделенията, отиват в лабораториите. Отиват да се запишат като доброволци. Мълчаливо, без да се говори. Защото знаят, че това е тяхната задача, техният дълг!

Когато отваряте прозорците или излизате на терасата да пляскате в знак на благодарност го правете със съзнание. Сетете се за българските медицински работници, които са останали в родината си с риска да не бъдат разбрани, но да са в полза на обществото – дори и то да е критично към тях или често да ги забравя (като например епидемиолозите, инспекторите по опазване на общественото здраве и другите служители от РЗИ).

Подкрепата ни за българските медицински лица трябва да бъде всеки ден – не само с пляскане, но и с уважение, защото те са тук, за да могат да ни помогнат да посрещнем най-голямото щастие – плачът на новороденото и за да ни спасят от хватката на смъртта.

Благодаря за вниманието!

Даниел Георгиев (студент по дентална медицина)