Проф. Георги Момеков: „Трябва да третираме антибиотиците като ценни средства, които се използват само при необходимост“

VII Конгрес по фармация с международно участие под надслов “Pharmaceutical altitudes” се проведе от 21 до 24 ноември 2019г. в к.к. Боровец.

На събитието присъстваха делегати от цялата страна, както и чуждестранни експерти, а научната програма беше изключително богата и разнообразна. Специално интервю за Здравен навигатор даде организаторът на събитието и Председател на УС на Българското научно дружество по фармация (БНДФ) проф. Георги Момеков, дфн, Фармацевтичен факултет при Медицински университет-София.

Проф. Момеков, какви са основните акценти от проведения форум?

Проведеният конгрес бе поредното успешно мероприятие на Българското научно дружество по фармация. На конференцията взеха участие над 300 делегати в т.ч. експерти от България, Северна Македония, Гърция, Германия, Италия, Руската федерация, Хърватия и Чехия.

В научната програма бяха засегнати редица проблеми на съвременната фармацевтична и биомедицинска наука като бяха изнесени 85 орални доклада и над 100 постерни презентации.

Конгресът бе реализиран като една фармацевтична асамблея с участието на утвърдени родни и международни експерти в областта на всички сфери на фармацията и лекарствознанието в т. ч. фармакология, токсикология, фармакотерапия, технология на лекарствата, социална фармация и фармацевтично законодателство, лекарствен дизайн и фармацевтична химия, фармакогнозия, фитотерапия, етнофармакология, фармацевтична биотехнология, биотехнологични лекарства, биоподобни средства и пр.

Конгресът бе приветстван като най-висока трибуна на фармацевтичната наука, практика и иновации с приветствия и поздравителни адреси от Комисията по здравеопазване, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), Българският фармацевтичен съюз (БФС), Националното сдружение на общопрактикуващите лекари (НСОПЛБ), Фондация „Кардиология”, Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, Фармацевтичен факултет при МУ-Пловдив.

Делегатите на форума бяха представители на всички академични институции, асоциирани с фармацевтичната наука, дистрибуцията на лекарства, лекарствената регулация, Индустрията и аптечната мрежа.

Конгресът бе проведен с подкрепата на БФС, като високото ниво на научната програма даде основание той да бъде сертифициран от съсловната организация с 25 кредитни точки. Това утвърждава този традиционен форум като най-висока трибуна за представяне на новостите и иновациите в областта на фармацевтичната наука и практика у нас.

Какви са предизвикателствата пред фармацевтичната наука, практика и професия?

Предизвикателства има пред нас, както и пред много други професии, заради темпа на променящия се свят. Новите технологии, които навлизат променят облика на самото изкуство на фармацевтичната наука и практика.

Пред науката стоят въпроси с търсенето на нови молекули за заболявания, за които още нямаме терапевтично разрешение, в т.ч. онкологичните болести, бактериалните, вирусните и протозойните инфекции, автоимунните и невродегенеративните заболявания.

Същевременно се повдигат нови въпроси, свързани със застаряването на населението на Европа. В голяма част от клиничните проучвания няма рамена, обхващащи хора на тази възраст и така ще лекуваме една популация без да имаме представа какво е безопасно за нея.

Други предизвикателства са антибиотичната резистентност, както и нарастващият брой биологични лекарства, които са една терапевтична вселена, наброяваща десетки нови молекули всяка година. Обучението на лекари и фармацевти не включва достатъчен брой часове в областта на моноклоналните антитела и биологичните средства.

Предизвикателството пред нас ще бъде да се научим как да ги формулираме, как да ги проучваме на предклинично и клинично ниво, как да ги регулираме и как да ги прилагаме с оглед постигане на оптимален баланс между ефективност и безопасност.

Споменахте антибиотичната резистентност. Как тя може да се овладее в лечебните заведения и в страната?

На първо място е необходимо въвеждането на политики, интегриращи дейността на клиницистите в светлината на актуалните данни, които имаме за етиологичната структура на заболяванията по нозологични единици и анатомична локализация както и профилите на химиочувствителност на патогените към антибиотици.

Трябва да познаваме локалните проблеми, което означава, че е необходимо да използваме някои антибиотици по-рядко.

Трябва да има и ротация, тоест да се намали употребата на даден антибиотик за определен период от време, което разбира се става чрез една интегрирана политика. С две думи, трябва да третираме антибиотиците като ценни средства, които се използват само при необходимост.

Очакват ли се новости в терапевтично отношение спрямо невродегенеративните заболявания, в т.ч. болестта на Алцхаймер и множествената склероза (МС)?

Има голям прогрес спрямо всички невродегенеративни заболявания, но той зависи от типа на заболяването. Най-съвременните биологични терапии са монотаргетни – безкрайно специфични за повлияване на даден аномален протеин или друга терапевтична мишена.

Проблемът обаче е, че при много от заболяванията етиологията е комплексна, което налага търсенето и имплементирането на мултитаргетни фармакологични стратегии и плейотропни терапевтични модалности.

Какво е мястото на биологичните лекарства в таргетната терапия и имунотерапията?

Таргетната терапия до голяма степен е доминирана от биологичните лекарства – моноклонални антитела и фузионни протеини. Разбира се има и много малки молекули, но биологичната терапия има много предимства пред конвенционалната фармакотерапия, но предвид биологичните, клинични и регулаторни особености е асоциирана и с много проблеми.

Сред тях са високата им цена и бремето, което доставят върху всяка здравноосигурителна система. Иначе се наблюдава експанзия на този тип продукти, като те окупират едно все по-значимо място в терапията на много заболявания.

Какво е международното участие и какви са акцентите на тазгодишното издание на конференцията?

Акцентите на конференцията са фокусирани върху бариерите, които още не сме преодолели. Говорихме много за биологичната терапия, за дизайна на нови молекули, за иновативните наноразмерни и конвенционални лекарство-доставящи системи.

Акцентите са във всички основни области на съвременната фармацевтична наука, фармацевтичната регулация, вкл. оценката на здравните технологии – намирането на алтернативи в медицината. Имаме делегати и лектори от България, Германия, Италия, Северна Македония, Чехия, Хърватия.

Анелия Николова