Одобриха промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина

Правят се промени в Закона за здравното осигуряване и Закона за медицинските изделия

Министерският съвет прие изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. С него се правят промени и в Закона за здравното осигуряване и Закона за медицинските изделия.

Със законопроекта редица административни режими, които сега са разписани на подзаконово ниво, се разписват в закон. Отпадат задълженията за заявители да подават документи, които могат да се осигуряват служебно чрез взаимодействие между административните органи и др.

Създават се условия за прилагане на Делегиран Регламент (ЕС) 2016/161 на Комисията за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба. Регламентират се санкции са нарушение на регламента.

С промените са дадени законови предпоставки за въвеждане на Национална аптечна карта и за подобряване достъпа на гражданите до аптеки.

С картата ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки. Разписани са и нормативни предпоставки за подобряване контрола върху аптеките чрез по-добро взаимодействие между контролните органи.

В Закона за здравното осигуряване ясно е разписан ангажиментът на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, медицинската помощ от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, за която са сключили договор с НЗОК.

Изрично са разписани конкретните възможности за приемане на плащане и доплащане от задължително здравноосигурените лица.

Регламентират се органът и редът, по които ще се извършва оценка на потребностите от медицинска помощ и ще се установява недостатъчност съгласно Националната здравна карта. Уреждат се хипотези, в които не важат забраните за сключване на договори между НЗОК и нови болници за нови медицински дейности, извън сроковете за сключване или за разширяване предмета на договорите, предвид установена недостатъчност от съответната медицинска помощ.

Определя се срок за извършване от НЗОК на експертизата при скъпоструващи медицинска помощ и лекарствени продукти.

Допуска се изключение от забраната за заплащане от НЗОК на болнична помощ, извършена от лекар, който не е посочен в договора между НЗОК и изпълнител като специалист на основен трудов договор.

Осигуряват се нормативни предпоставки за събиране на информация относно стойността на медицинските изделия, които се доставят на българския пазар от трети страни.