Бруксизъм – дефиниция, етиологични концепции и методи за диагностика

И. Йончева, Л. Байракова

Катедра „Протетична дентална медицина“; Факултет по дентална  медицина; Медицински университет – София; Dental Magazine

Целта на представения обзор е да се проследи етиологията и честотата на разпространение на бруксизма сред младите хора, за да се избере прецизен метод за диагностика с цел ранна превенция. Акцентира се върху технологичния напредък и навлизането на съвременни системи и компютъризирани устройства за отчитане на етиологичните фактори, асоциирани с феномена.

Ключови думи: бруксизъм, диагностика.

Поради динамиката и ритъма на съвременния начин на живот, бруксизмът все повече се наблюдава като изявена патология сред младите хора. Неговата същност е обект на много научни изследвания и независимо от многобройните теории по отношение на факторите за възникването му, все още проблемът не е еднозначно изяснен.

В резултат на липсата на силно изявени симптоми в началото, много пациенти гледат на неговата проява като на естествено поведение. С течение на времето и без адекватно лечение клиничната картина  се задълбочава и в много случаи се стига до трайно увреждане на дъвкателния апарат. Според степента на изява на патологията може да се наблюдава изтриване на зъбните повърхности, дискомфорт в темпоромандибуларната става, болка в дъвкателната мускулатура, главоболие и др.

Дефиниция

Бруксизмът представлява парафункционална активност на дъвкателния апарат и се дефинира като неосъзнат навик на скърцане, триене и стискане със зъби[22].Терминът бруксизъм произлиза от гръцката дума βρυγμός, което означава “скърцане със зъби“, а хората с тази парафункция могат да бъдат наречени бруксисти.

Съществували са много дискусии относно името на заболяването. През 1907 г. Marie и Pietkiewicz[44] първи описват феномена в научната литература и въвеждат френския термин “la bruxomanie“. По-късно Frohman през 1931г. определя бруксоманията като психическо състояние и въвежда понятието бруксизъм, което остава актуално и до днес[18].

Различните концепции по отношение момента на проява на патологията, етиологичните фактори и тежестта на изявата, определят и разнообразието в дефиницията на бруксизма. Много често  феномена е описван самостоятелно или в комбинация с други вредни навици и се причислява към общата група на парафункциите.

Според Международната асоциация на нарушенията по време на сън бруксизмът се дефинира като орална активност, характеризираща се със скърцане и стискане на зъбите по време на сън, най-често свързана с фазата на събуждане[4]. Систематичният преглед на литературата показва, че парафункцията може да се прояви  по време на сън и/или в будно състояние.

Повечето автори описват дневния бруксизъм като полуосъзната или осъзната двигателна оро-мандибуларна дейност, често асоциирана със стреса и влиянието на други вредни навици[19,31,39]. Изявената парафункционална активност през деня често се определя и с други термини като “оклузален невротичен навик“ и “травматична невралгия“. Това дава основание при регистрирането на феномена да взима участие  и  невролог с оглед разграничаването му от определени невродегенеративни заболявания[9,21,30].

Нощният бруксизъм най-често се класифицира като парасомания или нарушен двигателен стереотип на долната челюст, характеризиращ се със стискане и скърцане на зъбите[4].

В световната литература се описват две форми на нощния бруксизъм – първична, при която липсва причина и не е установен медицински проблем и ятрогенна, асоциирана с различни патологични състояния като нарушение на съня, поведенчески разстройства, дихателни нарушения, влияние на лекарства, химически агенти, наркотици и др.[38,60]. По тази причина от важно значение за практиката е определянето на факторите, отключващи патологията във връзка с подхода и метода на лечение.

Честота на разпространение

По отношение честотата на разпространение на парафункционалната активност сред населението, съществуват известни различия в отчетените епидемиологични данни.

Според Shetty[56] вероятно те се дължат на различия в дефиницията, диагностиката и методите на изследване на патологията. В голяма част от проведени анкетни проучвания се отчита, че бруксизмът в будно състояние се среща между 5-25% сред децата и младите хора, и намалява с напредване на възрастта, като по–често се наблюдава при представителите на женския пол (7,14,19,20).

По отношение на бруксизма по време на сън много автори като Lavigne, Leberge, Vitaro и др.[34,39,49,50] констатират линейно намаляване на честотата от детството (12-20%) до зряла възраст (5% – 8%) , без значение на половата принадлежност.

Според Manfredini и кол.[42] обезпокоителен е фактът, че между 8-31% от населението в световен мащаб е с данни за бруксизъм. По наши изследвания разпространението на бруксизма сред младите хора също показва значителна честота от 30%, което дава основание да се обърне особено внимание върху проблема и да се избере коректен метод за диагностика[1].

Етиология

През годините въпросът за причините, свързани с появата на бруксизма е широко дискутиран и днес е постигнат консенсус по отношение на мултифакторната му етиология. Голям брой автори обръщат внимание на генетичното и фамилното предразположение към бруксизъм. По литературни данни между 20% и 50% от пациентите съобщават за членове на фамилията с изявена патология още от ранно детство.

Това потвърждава становището на Reding, Rubright, Zimmerman, Abe и др., че съществуват определени генетични фактори, предразполагащи проявата на парафункцията[5,33,55].

Множество клинични наблюдения са посветени на ролята на оклузалните фактори в генезиса на бруксизма. Идеята, че оклузалните смущения могат да обяснат навика да се скърца и стиска със зъби, стана популярна след публикуването на концепцията на Ramfjord и Ash, според която оклузията може да повлияе  мускулната активност[53].

Считало се е, че оклузалният дисбаланс винаги предизвиква различни форми на бруксизъм. Като основни локални фактори и до днес се приемат повишената височина на оклузията, предварителните контакти и артикулационни блокажи, феномена на Попов/Годон, ортодонтските аномалии и др.[24,43].

През последните няколко десетилетия влиянието на оклузията придоби второстепенно значение и фокусът бе изместен към ролята на психосоциалните причини и емоционалния стрес в проявата на бруксизма. Много автори споделят схващането, че стресът и безпокойството са едни от водещите фактори отключващи патологията[42,47].

Не случайно хора, чийто труд е свързан с пренапрежение и умствено натоварване като военнослужещи, пилоти, журналисти, спортисти и др. се определят като рискови групи за развитието на бруксизъм[56].

Интересни са проучванията в това направление на Clark, Rugh, Handelman и др. автори, които констатират наличието на по-високи нива на кетахоламини в урината на пациенти с бруксизъм в сравнение с пациенти без изявени парафункции[12,59].

Днес водещата роля на централната и вегетативната нервна система в повишената оромандибуларна дейност е доказана в редица научни трудове[13,31,38].

Многофакторната природа на бруксизма се допълва още и от влиянието на различни вредни навици (захапване на език, бузи, гризане на нокти, дъвчене на молив, химикал и др.), нарушения в допаминергичната система, дишането, промени в сърдечната честота и мускулния тонус и други висцеро-висцерални причини[10,36,37,40,56].

Диагностика

Бруксизмът често се описва като рисков фактор за развитието на темпоромандибуларна дисфункция, водеща до износване на зъбите и в по-тежки случаи до отключване на оклузална травма[8,52].

Своевременното диагностициране на парафункционалната активност има съществено значение, поради негативните ефекти, свързани с болката в областта на лицево-челюстната област, главата и шията, честите зъбни фрактури и усложненията при протетично лечение. Методите за оценка на бруксизма според литературните данни се разделят в няколко направления:

  1. Въпросници. Като метод за диагностика въпросниците често се използват в клиничната практика и се прилагат в случаите, когато се ангажира сравнително по – голяма част от населението. Съществуват различни анкетни карти със серия от общи въпроси, базирани на клиничната симптоматика на бруксизма. Един от недостатъците на метода е субективния характер на получената информация[32], защото голяма част от изследваните лица не са запознати с парафункционалната активност и не могат да се идентифицират като бруксисти.
  2. Клинични белези. Редица автори като Ekfeldt, Christiansson, Eriksson, Molina, Lobbezzo и др.[15,35,45,48,54] считат, че според степента си на изява клиничната картина на бруксизма може да бъде твърде разнообразна и да се обобщи в няколко направления:
  3. По отнощение на денталните структури: инцизално и оклузално зъбно изтриване, зъбна мобилност, хиперсензитивност, чести фрактури, екзацербиращи периодонтални заболявания, провалено имплантологично лечение.
  4. По отношение на темпоромандибуларните нарушения: хипертрофия на дъвкателната мускулатура, дискомфорт в дъвкателната мускулатура (с или без болка), перикраниална мускулна чувствителност (най-често сутрешно главоболие), затруднена дъвкателна дейност, дискомфорт или болка в темпоромандибуларната става.
  5. Допълнителни клинични белези: наличие на бразда по латералната граница на езика; намалена саливация или ксеростомия, прехапване на устни, бузи или език, глосодиния, прекомерно безпокойство или тревога, свързани със зъбната абразия.
  6. Интраорални устройства за оценка на зъбното изтриване и измерване силата на захапката. Много автори (Фиг. 1) оценяват оклузалното изтриване и типа на оклузалните контакти, анализирайки модела на износване на оклузални шини за бруксизъм[26].
Фиг. 1 Оклузална шина за бруксисти

В свое проучване Korioth, Bohlig и Anderson[17] установяват, че при бруксисти, в резултат на повишена мускулна активност, се наблюдава цялостно износване на оклузалната шина, което е неравномерно и асиметрично.

В резултат на огромния технологичен напредък все повече в практиката навлязоха различни съвременни системи за отчитане на бруксизмалната активност. Подобна иновация представлява интраоралният уред Bruxocore plate (Bruxocore Bbruxism – Monitoring Divice-BBMD) за диагностика на бруксизъм по време на сън. Според Forgione, Heller и др.[17,23] автори уредът намира ефективно приложение за измерване на парафункционалната активност, чрез преброяване на отстранените микроточки по повърхността на плаката.

През 2001 г. Takeuchi, Ikeda и Clark[58] разработват шина детектор – Intra-splint force detector за измерване силата на парафункционалната активност при зъбния контакт, на базата на чувствителен пиезоелектричен филм.

  • Електромиографско изследване. Сред различните методи за диагностика на бруксизма, наложили се в практиката, един от най-често използваните за обективно и качествено измерване на бруксизмалната активност е електромиографският запис на моторната мускулна дейност[11,25,51,57]. Опитът в практиката наложи разработването на все по-точни и усъвършенствани преносими устройства за електромиография. През 2004 г. в денталната практика навлезе миниатюрен електромиографски детектор – анализатор, като скринингов тест за умерено до високо ниво на бруксизъм, наречен Bite Strip. У нас Филчев и Йончева[3] с помощта на апарата диагностицират степените на изява на патологията и тяхното съотношение и определят Bite Strip като добър обективен метод за диагностика и лечение на бруксизма (Фиг. 2). Една от последните новости (Фиг. 3) е създаването на детектор – анализатор с обратна биологична връзка – Grindcare[27]. Уникалността на системата се състои във възможността да бъдат обработени и записани онлайн ЕМГ сигнали за парафункционална активност и да се извърши биологична стимулация за намаляване на бруксизмалната дейност по време на сън.
Фиг. 2 Електронна система BiteStrip        – анализатор GrindCare
Фиг. 3 Детектор
  • Полисомнография. Полисомнографските записи за бруксизъм обикновено включват електроенцефалограма, ЕМГ, електрокардиограма, термочувствителни резистори и аудио-видеозаписи. Този вид проучване позволява да бъдат направени много анализи на съня по отношение на физиологичните процеси, но засега остава почти без приложение в клиничната практика. Поради високата си цена и отнемането на време за анализ, някои автори предлагат алтернативни сензори за регистрация на движенията на долната челюст и/или на зъбния контакт[6,61].
  • Приложение на Т-Скан система в диагностиката на бруксизма. Прецизният анализ на оклузалните контакти е въпрос на функционалната диагностика. Все по-широко в денталната практика навлиза приложението на системата Т-Скан като надежден метод за диагностика и оценка на силата и разпределението на оклузалните контакти при различни парафункционални навици[28,29]. Компютъризираната система представлява дентално устройство за интраорална регистрация и анализ на дъвкателната сила, която се проектира върху специфична, чувствителна на натиск сензорна система (Фиг. 4). Чрез нея програмата дава възможност за онагледяване и анализ на силата и времето на възникване на оклузалните контакти чрез двуизмерни и триизмерни графики и таблици[41,58].

Независимо от някои противоречиви становища, описани в литературата Mizui и кол. оценяват Т-Скан системата като обективен и добър метод за определяне силата и времето на образуване на оклузалните контакти при максимална интеркуспидация (46).

Фиг. 4 Комппютъризирана система за анализ Т-Скан

У нас с помощта на Т-Скан програма Филчев и Калъчев потвърждават феномена на доминиращите силни контакти в най-крайната двойка зъби антагонисти в централна оклузия[16]. Калъчев разработва собствен метод с Т-Скан система за анализ на оклузалните контакти при динамична оклузия и осъществяването на функционален дъвкателен баланс при лечението с фиксирани конструкции[28,29].

При бруксизъм и бруксомания Димова анализира стабилността на оклузията с помощта на Т-Скан системата по отношение на балансираното разпределение на оклузалните контакти при максимална интеркуспидация[2].

Заключение

Бруксизмът като парафункционален феномен е широко обсъждан през годините. Все още съществуват много дискусии по отношение на неговата диагностика, тежест на проява, лечение и прогноза. Няма и еднозначни отговори във връзка с причините, които отключват патологията.

Дали трябва да се обърне по-голямо внимание на оклузалните смущения в орофациалната морфология или на нарушенията на централната нервна система.

В ежедневната практика все повече се наблюдават случаи с бруксизмална активност, особено при млади хора. В този аспект ранното диагностициране и избора на точен диагностичен модел на проблема е от съществено значение. Всички тези въпроси показват, че темата е много актуална и има много преспективи за бъдеще.

Използвана литература:

1. Байракова Л., Йончева Ил., Йорданов Б. Анкетно проучване за разпространението на бруксизма сред младите хора. Инфодент. 2014,15,4 (139): 22-27.

2. Димова М. Компютъризиран оклузален анализ при максимална интеркуспидация на пациенти с бруксизъм и бруксомания. Предварително съобщение. Проблеми на денталната медицина. 2014, 40;1,22-26.

3. Филчев Д., Йончева Е. Диагностициране на BRUXIZMUS, чрез  BITESTRIP-малка електронна система. Проблеми на денталната медицина. 2010,36 (1):84-88.

4. AASM. International classification of sleep disorders. 2nd ed. Westchester: American Academy of Sleep Medicine; 2005.

5. Abe K, Shimakawa M. Genetic and developmental aspects of sleeptalking and teeth-grinding. Acta Paedopsychiatr. 1966;33:339–344.

6. Akamatsu Y, Minagi S, Sato T. A new method for recording mandibular position during nocturnal bruxism. J Oral Rehabil. 1996;23:622–626.

7. Allen JD, Rivera-Morales WC, Zwemer JD. Occurrence of temporomandibular disorder symptoms in healthy young adults with and without evidence of bruxism. Cranio 1990;8:312–318.

8. Barbosa Tde S, Miyakoda LS, PocztarukRde L, Rocha CP,Gavião MB. Temporomandibular disorders and bruxism in childhood and adolescence: review of the literature. Int J PediatrOtorhinolaryngol 2008;72:299-314

9. Blanchet PJ, Abdillahi O, Beauvais C, Rompre PH, Lavigne GJ. Prevalence of spontaneous oral dyskinesia in the elderly: a reappraisal. Mov Disord. 2004;19:892–896.

10. Carlsson GE, Egermark I, Magnusson T. Predictors of bruxism, other oral parafunctions tooth wear over a 20-year follow-up period. J Orofac Pain. 2003;17:50–57.

11. Clark GT, Beemsterboer PL, Solberg WK, Rugh JD. Nocturnal electromyographic evaluation of myofascial pain dysfunction in patients undergoing occlusal splint therapy. J Am Dent Assoc 1979;99:607–611.

12. Clark GT, Rugh JD, Handelman SL. Nocturnal masseter muscle activity and urinary catecholamine levels in bruxers. J Dent Res. 1980;59:1571–1576.

13. De Laat A, Macaluso GM. Sleep bruxism as a motor disorder. Mov Disord. 2002;17(sup):267–269.

14. Egermark-Eriksson I, Carlsson GE, Ingervall B. Prevalence of mandibular dysfunction and orofacial parafunction in 7-, 11- and 15-year-old Swedish children. Eur J Orthod 1981;3:163–172.

15. Ekfeldt A, Christiansson U, Eriksson T, et al. A retrospective analysis of factors associated with multiple implant failures in maxillae. Clin Oral Implants Res 2001;12:462–467.

16. Filchev, A., Y. Kalachev. Phenomenon of domination of the strongest contacts in centric occlusion. Quintessence international, 39,2008, 3, 99-106.

17. Forgione A (1974) Simple but effective method quantifying bruxing behavior. J Dent Res 53(special issue)

18. Frohman B. The application of psychotherapy to dental problems. Dent Cosmos 1931;73:1117–1122

19. Glaros AG. Incidence of diurnal and nocturnal bruxism. J Prosthet Dent. 1981;45:545–549.

20. Gross AJ, Rivera-Morales WC, Gale EN. A prevalence study of symptoms associated with TM disorders. J Craniomandib Disord 1988;2:191–195.

21. Gurusidheshwar MW. Asymmetrical awake bruxism associated with multiple system atrophy. Mov Disord. 2004;19: 352–355.

22. Harty FJ. Concise Illustrated Dental Dictionary, ed 2. Oxford: Wright, 1994.

23. Heller RF, Forgione AG: An evaluation of bruxism contre)!: ma.s.sed negativepractice and automated relaxation training. J Dent Res 1975; 54:1120-1123.

24. Hill BA. The environment and disease: Association or causation? Proceed Royal Soc Med 1965;58:295–300.

25. Hiyama S, Ono T, Ishikawa Y, Kato Y, Kuroda T. First night effect of an interocclusal appliance on nocturnal masticatory muscle activity. J Oral Rehabil 2003;30:139–145.

26. Holmgren K, Sheikholeslam A, Riise C (1993) Effect of a fullarch maxillary occlusal splint on parafunctional activity during sleep in patients with nocturnal bruxism and signs and symptoms of craniomandibular disorders. J Prosthet Dent 69:293–297

27. Jadidi F, Castrillon E, Svensson P (2007) Effect of conditioning electrical stimuli on temporalis electromyographic activity during sleep. J Oral Rehabil 34:152–159

28. Kalatchev, Y.. Evaluatino of the T-scan system in achieving functional masticatory balance. Folia medica,47,2004,1:53-57.

29. Kalatchev, Y., T.Michailov, P. Iordanov. Study of occlusal-articulation relationships with the help of T-SCAN apparatus. Folia medica,43,2001,1-2,88-91.

30. Kato T, Blanchet PJ, Montplaisir JY, Lavigne GJ. Sleep bruxism and other disorders with orofacial activity during sleep. Sleep and movement disorders. Philadelphia: Butterworth Heinemann; 2003: 273–285.

31. Kato T, Thie NM, Huynh N, Miyawaki S, Lavigne GJ. Topical review: sleep bruxism and the role of peripheral sensory influences. J Orofac Pain. 2003;17:191–213.

32. Koyano K, Tsukiyama Y, Ichiki R, Kuwata T: Assessment of bruxism in the clinic. J Oral Reliabil 2008: 35:495-508.

33. Kuch EV, Till MJ, Messer LB. Bruxing and non-bruxing children: a comparison of their personality traits. Pediatr Dent. 1979;1:182–187.

34. Laberge L, Tremblay RE, Vitaro F, Montplaisir J. Development of parasomnias from childhood to early adolescence. Pediatrics. 2000;106:67–74.

35. Lobbezoo F, Lavigne GJ. Do bruxism and temporomandibular disorders have a cause-and-effect relationship? J Orofac Pain 1997;11:15–23.

36. Lavigne GJ, Kato T, Kolta A, Sessle BJ. Neurobiological mechanisms involved in sleep bruxism. Crit Rev Oral Bio Med. 2003;14:30–46.

37. Lavigne GJ, Huynh N, Kato T, Okura K, Adachi K, Yao D et al. Genesis of sleep bruxism: motor and autonomic-cardiac interactions. Arch Oral Biol. 2007;52:381–384.

38. Lavigne GJ, Manzini C, Kato T. Sleep bruxism. In: Kryger MH, Roth T, Dement WC (eds). Principles and Practice of Sleep Medicine. Philadelphia: Elsevier, 2005:946–959.

39. Lavigne GJ, Montplaisir JY. Restless legs syndrome and sleep bruxism: prevalence and association among Canadians. Sleep. 1994;17:739–743.

40. Macaluso GM, Guerra P, Di Giovanni G, Boselli M, Parrino L, Terzano MG. Sleep bruxism is a disorder related to periodic arousals during sleep. J Dent Res. 1998;77:565–573.

41. Maness W: Computerized Occluzal Analysis. Hi-Tech. Hi-Care Dent J. 1993,59(8):56-59.

42. Manfredini D, Landi N, Romagnoli M, Bosco M (2004) Psychicand occlusal factors in bruxers. Aust Dent J 49:84–89

43. Manfredini D, Lobbezoo F. Bruxism and temporomandibulardisorders. In: Manfredini D (ed). Current Concepts on Temporomandibular Disorders. Berlin: Quintessence,2010:135–152

44. Marie MM, Pietkiewicz M. La bruxomanie. Rev De Stomat 1907;14:107–116.

45. McGuire MK, Nunn ME. Prognosis versus actual outcome. III. The effectiveness of clinical parameters in accurately predicting tooth survival. J Periodontol 1996;67:666–674.

46. Mizui M. Nabeshima F. Tosa J. Tanaka M. Kawazoe T. Quantitativw Analysis of occlusal ballance in intercusoal position using T-Scan system. Int J Prosthodont 1994;7, 62-71.

47. Molina OF, dos Santos J Jr (2002) Hostility in TMD/bruxism patients and controls: a clinical comparison study and preliminary results. Cranio 20:282–288

48. Molina OF, dos Santos Júnior Jr, Nelson SJ, Nowlin T. Profile of TMD and Bruxer compared to TMD and nonbruxer patients regarding chief complaint, previous consultations, modes of therapy, and chronicity. Cranio 2000;18:205–219.

49. Ng DK, Kwok KL, Cheung JM, Leung SY, Chow PY, Wong WH et al. Prevalence of sleep problems in Hong Kong primary school children: a community-based telephone survey. Chest. 2005;128:1315–1323.

50. Ohayon MM, Li KK, Guilleminault C. Risk factors for sleep bruxism in the general population. Chest. 2001;119:53–61.

51. Pierce CJ, Gale EN. A comparison of different treatments for nocturnal bruxism. J Dent Res 1988;67:597–601.

52. Polat MH, Azak A, Evlioglu G, Malkondu OK, Atasu M. Therelation of bruxism and dermatoglyphics. J Clin Pediatr Dent2000;24:191-4.

53. Ramfjord SP, Mich AA. Bruxism: a clinical and electromyographic study. J Am Dent Assoc. 1961;62:35–58.

54. Ratcliff S, Becker IM, Quinn L. Type and incidence of cracks in posterior teeth. J Prosthet Dent 2001;86:168–172.

55. Reding GR, Rubright WC, Zimmerman SO. Incidence of bruxism. J Dent Res. 1966;45:1198–1204.

56. Shetty, S. Pitti, V., Satish Babu, CL; Surendra Kumar,GP; Deepithi,BC. Bruksizm: a literature review. Jornal of IN. Prosth. Soc. 10(3):141-143.

57. Solberg WK, Clark GT, Rugh JD. Nocturnal electromyographic evaluation of bruxism patients undergoing short-term splint therapy. J Oral Rehabil 1975;2:215–223.

58. Takeuchi H, Ikeda T, Clark GT (2001) A piezoelectric film-based intrasplint detection method for bruxism. J Prosthet Dent 86:195–202

58. Tekscan T-Scan III User Manual computerizied occlusal analysis system. 2010,2-18;22-30;103-130.

59. Vanderas AP, Menenakou M, Kouimtzis T, Papagiannoulis L. Urinary catecholamine levels and bruxism in children. J Oral Rehabil. 1999;26:103–110.

60. Vollenweider FX, Gamma A, Liechti M, Huber T. Psychological and cardiovascular effects and short-term sequelae of MDMA(Ecstasy) inMDMA-naı¨ve healthy volunteers. Neuropsychopharmacol. 1998;19:241–251.

61. Watanabe T, Ichikawa K, Clark GT. Bruxism levels and daily behaviors: 3 weeks of measurement and correlation. J Orofac Pain. 2003;17:65–73.