Спорт, наследственост и хемороиди

Д-р Радислав Наков е специалист по гастроентерология в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йоана- ИСУЛ“, член е на Управителния съвет на европейското обединение по гастроентерология, директор на Европейското училище за млади гастроентеролози и председател на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България.

Доктор Наков е носител на наградата за най-добър млад лекар на Българския лекарски съюз за 2017 „Ти си нашето бъдеще“. Завършва медицина през 2013 година в София, специализира в Германия, Великобритания и Италия, защитава докторантура през 2017, има 17 публикации с импакт фактор и още 30 в реферирани списания. Научните му интереси са свързани с възпалителните чревни заболявания, синдром на раздразненото черво, микробиота и гастроентерологични прояви при транс-тиретинова амилоидоза.

В специалната ни рубрика „Хемороиди“ ви представихме първа и втора част от интервю с д-р Наков, като сега имаме удоволствието да продължим темата.

Може ли да говорим за наследственост при хемороидите?

Истината е, че то при всяко едно заболяване има комбинация между наследственост, това са генетичните фактори, и факторите на средата – какво ядем, как спим, дали има стрес и т.н.

Сега, точно определен ген, изолиран за хемороидите, не съществува. Но както споменах и по-рано, със сигурност, ако в рода си имаш роднини, които имат хемороиди, шансът ти да развиеш тази хемороидална болест е по-голям, отколкото ако роднините ти нямат.

Но не трябва да се забравят и факторите на средата – употреба на алкохол, застояло ежедневие, употреба на мазни храни, много употребяване на люто, примерно, което също раздразва хемороидалната болест, съответно шансът от развитие на хемороиди е голям.

Как се отнасят един към друг спортът и хемороидите, движението и хемороидите?

То ние сме свикнали винаги да казваме – да, спортът помага, спортът има позитивно отношение по отношение на хемороидите, защото човек се движи, не е застоял, и съответно и кръвообръщението в зоната се подобрява и това би трябвало да означава, че тези хемороиди ще се повлияят позитивно.

Но за съжаление практиката показва, че много хора, които са с хемороиди и спортуват, както и въпреки него имат хемороиди, въпреки това ги боли и въпреки това страдат. Което означава, че спортът е помощно средство, но не е панацея за излекуване.

Така че и активни спортисти, когато им се появи тази слабост на изхода на храносмилателната система, трябва да помислят за начин как да повлияят тази симптоматика.

Добре, ще ни разкажете ли сега малко повече за Асоциацията на младите хепатогастроентеролози. От колко време се събирате, какви са ви целите?

Тази година направихме пет години откакто съществува Асоциацията на младите гастроентеролози.

Сега ние, пет години по-късно, със самочувствие може да кажем на нашите пациенти, на уважаемите слушатели, че независимо дали те ще отидат в Русе, Горна Оряховица, Велинград, Велико Търново, София, Пловдив, те могат да получат качествено отношение по отношение на тяхната храносмилателна система.

Защото ние създадохме стандарт в областта на медицинските грижи в областта на гастроентерологията чрез нашите годишни срещи. Така популяризирахме специалността сред новозавършилите медици, които днес протестираха пред Министерство на здравеопазването за по-добри условия за развитие.

Тази година за първи път българското дружество по гастроентерология спечели пет научни европейски проекта. Ще ни разкажете ли повече за тях, какъв е принципът на спечелването на тези конкурси, както останалите европари ли са, разчитате ли на тях?

Можем да се похвалим че заедно с нашите съседи за първи път в историята на българската гастроентерология успяхме да спечелим пет такива проекта. Всичките тези пари ще се използват за срещи, форуми, обсъждания на науката в нашата област.

Вече се работи по симпозиум в Белград на който фокусът ще е ракът на дебелото черво -, един сериозен проблем на развиващите се общества. В сръбската столица форумът ще е исторически, защото за първи път българи, сърби и черногорци ще обединим сили срещу общия враг. Друг симпозиум, който също е на дневен ред ще се проведе в Кишинев, Молдова и акцентът ще бъде амилоидозата.

Тъй като това е много рядка болест си представям, че това ще е една среща на различни доктор Хаус от тази част на света. Кулминацията ще бъде конгрес на всички млади гастроентеролози от цяла Европа в Хърватска, където ще начертаем бъдещето на професията ни за следващите десетина години. 

Миналата година бяхте избран за директор на европейското лятно училище за млади гастроентеролози. Бихте ли ни разказали малко повече за този курс и за това признание.

Този курс е един от най-важните за гастроентеролозите под 40 години в цяла Европа. Всяка година се провежда в Прага и селектира 166 млади лекари, които имат възможността да се докоснат до най-съвременните новости по отношение на практика и на теория в областта на гастроентерологията.

Много се радвам, че курсът е популярен в България и всяка година ние сме втората по големина група в цяла Европа, 15-16 души от тези 166, което е огромен успех.

И, така, една мечта, която просто не вярвах, че може да ми се случи, е да бъда избран за директор на този курс заедно с други двама гастроентеролози от Европа, италианец и холандка, като аз съм и най-младият директор изобщо в историята на този курс, което ми помага да насоча по-практически курса към проблемите, които имат младите гастроентеролози в ежедневието си – как да направят гастроскопия, колоскопия, ехография, кои са тънкостите и как съответно да се научат по-бързо. Това е важно за нас, защото в крайна сметка това води и до по-добра грижа за пациентите.

Казвате, че Австрия, Швейцария и Сърбия ползват наше ноу-хау. Какво имате предвид?

Имаше препоръка на това обединение по гастроентерология всяка една държава да има младежка секция, както е нашето дружество на млади гастроентеролози.

Преди пет години бяхме една от първите такива структури в Европа и това е много работеща структура. Това се видя и на европейско ниво, защото се увеличи броят на българите, участващи на международни конференции, както и на това лятно училище за млади гастроентеролози, увеличи се броят на научни разработки на българи на международни конгреси в областта на гастроентерологията и се чува все повече гласът на младите гастроентеролози пък в нашето общество, в България.

И един финал с чувство за хумор. Този разговор тръгна от хемороидите, мина през последното и модерно средство за облекчаване „Репахерб“, вие обаче на няколко пъти споменахте и „Откраднат живот“и  „Д-р Хаус“, явно следите и телевизионните варианти. Добър сериал ли е „Откраднат живот“?

Определено много интересен сериал. Започна много силно с първия си сезон, много интересни сюжетни линии се развиват в него. От медицинска гледна точка мога да кажа, че много от случаите са реални, напълно реалистични.

Някои от взаимоотношенията, които ни показват в „телевизионната клиника“, също, буквално копират взаимоотношенията в реална българска клиника, засягат се важни проблеми, както дадох пример за профилактиката на рака на дебелото черво, за йерархията в медицината, за комуникацията лекар-пациент.

Сериалът върши паралелно няколко неща: не само търси своите зрители и гледаемост, но също така да е и от полза за обществото.