По време на ХХ-та Юбилейна конференция на ОПЛ и педиатри, проведена от 23 до 26 май в к.к. Слънчев бряг, специалисти от цялата страна изнесоха своите трудове. Един от лекторите и модератор на втората сесия: „Оториноларингология и офталмология“, бе доц. Оскар.

Доц. д-р Александър Оскар е невроофталмолог и детски офталмолог в Клиниката по очни болести на Университетска болница “Александровска”. Ето какво разказа той за читателите на Medical News:

Кои бяха основните акценти във Вашата презентация?

Това, което представих днес в рамките на ХХ-та Юбилейна конференция на ОПЛ и педиатри, е доклад на тема: „Най-честите очни заболявания в детска възраст“, като това са три социално значими проблема. На първо място – запушването на слъзния канал, което се наблюдава още непосредствено след раждането в първите няколко месеца и изключително много тревожи родителите.

Вторият проблем – амблиопия, или т.нар. мързеливо око, което засяга около 5-6% от децата в общата популация. Третият проблем е кривогледството или страбизъм. Това са трите най-чести проблема, с които се сблъскваме най-често в нашата ежедневна практика и трите най-чести причини, поради които родителите водят децата за консултация с детски очен лекар.

Какви са симптомите, за които родителите трябва да наблюдават?

Първият проблем – запушения слъзен канал, се появява с обилно сълзене на окото, може да се появи жълтеникаво – зеленикав секрет. Много характерно е, че тези симптоми се появяват след втория или третия месец, тъй като първите един до два месеца, обикновено не е завършена инервацията на слъзната система, и бебетата плачат без сълзи.

Именно затова не се и проявява този проблем. В момента, в който започнат да произвеждат сълзи, които не могат да се стекат в носа, те започват да се задържат в окото, става благоприятна среда за развитие на инфекции, и така се проявява самия проблем. Създава дискомфорт, и до 6-месечна възраст лечението е в ръцете на родителите.

Ако правят масажи по правилния начин и почистват окото да няма секрети, тогава се повишава възможността да се възстанови проходимостта на назолакрималната система. След 6-месечна възраст вече ние поемаме детето, като препоръчваме максимално бързо да се направи сондиране, за да се възстанови проходимостта на назолакрималната система.

Амблиопията е състояние, при което най-често едното и по-рядко – двете очи, имат намалено зрение. Тъй като много често тя засяга едното око, детето компенсира, виждайки с другото око, няма никакви външни прояви, заради това често се пропуска и не се забелязва.

Поради тази причина е нужно да се правят тези скринингови изследвания, които ние правим в София и в цялата страна, опитвайки се да установим децата, които имат амблиопия, и съответно да се предприеме лечение възможно най-рано, преди да завърши процеса на съзряване на зрителната система при децата – до 8-9 годишна възраст. Ако се установи една амблиопия след тази възраст, почти нищо не може да се направи.

Кривогледството също изисква максимално ранно диагностициране и съответно – лечение, като различната форма на страбизъм изисква различно лечение. Някои страбизми се лекуват само с носене на очила, другите изискват да се проведе и хирургично лечение.

Родителите се притесняват и има някакви погрешни разбирания детето да порасне и чак тогава да се оперира. Ако се изпусне подходящия момент, дори при перфектно осъществена хирургична интервенция и козметично очите да са изправени, мозъкът не може да се научи да използва двете очи едновременно. Въпреки че гледаме с две очи, ние трябва да виждаме един триизмерен образ и това става благодарение на тази уникална мозъчна функция.

Какво очаквате от Юбилейната конференция?

Първо, наистина похвално, че екипа на проф. Переновска година след година успява да организират такава конференция.

Тук е мястото да споделя, че Александровска болница от самото начало подкрепя тази инициатива и ще продължим да я подкрепяме, защото считаме, че това е много важно да се случва – връзката между ОПЛ, педиатри и специалистите, които работят с деца, какъвто съм и аз, е много важно да сме в непрекъсната връзка и да работим заедно, както и да научим новостите в областта на диагностиката и лечението на тези заболявания, така и контактите, които създаваме и поддържаме в рамките на такива форуми.

Какво бихте посъветвали колегите, които присъстват на Конференцията?

Да се възползват от възможността и да участват активно в сесиите.  

Петя Петрова, Medical News