Д-р Петър Сапунджиев: Ключът към успеха за младите е  в думата „търпение“

Офталмологията е една от най-изискващите специалности, именно защото е и една от най- развиващите се

Темата на месеца за юли на Medical News е „Офталмология и УНГ болести“. Именно затова интервюирахме по един млад лекар и от двете специалности. Вече Ви представяме д-р Георги Попов, специализант по УНГ болести. Днес наш гост е  д-р Петър Сапунджиев от „Очен Център Смолян“ в гр. Смолян.

Кои са най-честите заболявания, с които се срещат офталмолозите?

Честотата на различните заболявания варира в зависимост от възрастовата група на пациентите. При децата най- често се срещат рефракционните аномалии, както и  конюнктивити, като през този сезон наблюдаваме много случаи на алергичен конюнктивит.

При пациентите в средна възраст няма даден вид патология, която да превалира значително над останалите. При възрастните пациенти най- чести са старческата катаракта, макулната дегенерация свързана с възрастта, която се открива все по- често и се наблюдава и при пациенти в по- ранна възраст, и откритоъгълната глаукома.

За съжаление последната невинаги е диагностицирана навреме и това е изключително тежко за пациентите, защото максимата, че „каквото глаукомата вземе, назад не се връща!“ важи с пълна сила. В тази връзка искам да спомена, че при пациентите в по- напреднала възраст нерядко има коморбидност от две или дори три очни заболявания.

Как решихте да специализирате офталмология? И защо решихте да продължите кариерата си в България?

Може да прозвучи несериозно, но избрах да следвам медицина, защото още по време на часовете по биология в гимназията бях много възхитен от устройството на зрителния анализатор, неговата физиология и факта, че човек възприема 95% от заобикалящата го информация с очите.

Желанието ми да стана очен лекар не се промени и през следването ми в университета, макар в последните курсове да ми допадна доста и специалността „анестезиология и интензивно лечение“.

Относно решението да остана и да работя в България, ще излъжа, ако кажа, че беше лесен и естествен избор. Напротив, имах намерение да специализирам в чужбина и по-точно в Германия, като голяма част от колегите си. Разполагах с всички необходими документи, за да започна работа там и оставаше единствено да избера подходящо място.  Същото важеше и за приятелката ми, която е от моя курс.

Двамата се явихме и на изпитите за зачисляване за специализация в България- ей така, за всеки случай. Приеха ни на хубави места и започнахме специализация в България. През това време търсехме места в Германия, където да можем да работим в един град или поне близо един до друг. Така минаха шест месеца, а места, които да ни допаднат, така и не намерихме. Така решението да останем се взе тихомълком. Четири години по- късно сме в България и честно казано, сме щастливи, че нещата се стекоха така.

Какви са ежедневните дейности и задължения на един млад лекар в Клиника по очни болести?

Голяма част от деня на младите офталмолози минава в задването на въпроса „Така ли е по- добре, или така?“. Това, разбира се, е в кръга на шегата. В повечето големи очни клиники лекарите работят на всички фронтове- като почнете от снемане на анамнеза и изследване на зрителна острота, минете през извършване на апаратни изследвания и лазерни процедури и се стигне до асистиране на операции и, ако са се получили нещата-самостоятелни операции или такива под контрола на по- опитен колега.

Много млади колеги искат да оперират, което е разбираемо, но в очните болести можеш да се развиваш в много насоки. Офталмологията е специалност, в която има изключително богата „палитра“ от патлогия.  Грешка е да наблягаш само на операциите, а да има базови неща от клиниката и консервативното лечение, с които да не си наясно.

От една страна в офталмологията разпологаме с всестранна апаратура- както за диагностика, така и за лечение. От друга, както знаем още от университета “Qui bene interrogat, bene diagnoscit”. Искам да кажа ,че офатлмологът трябва да е много добър слушател и добър психолог при работата с пациентите.

Даден лекар може да е отличен клиницист или хирург, но ако не изслушва пациентите и не успее да намери език, с който да им обяснява така, че те да го разберат, останалите му качества могат да се окажат „скрити“ за пациента и лекарят да не спечели тяхното доверие, от което губят и двете страни.

Смея да кажа, че офталмологията е една от най-изискващите специалности, именно защото е и една от най- развиващите се такива. Ако искаш да си добър и да не изоставаш, трябва  непрекъснато да се развиваш и усъвършенстваш. Това струва скъпо както в буквален, така и в преносен смисъл. Според  мен ключът към успеха за младите е  в думата „търпение“.

Освен изискваща, обаче, офталмологията е и една от най- благодарните специалности. Когато човек прогледне, неговото щастие се превръща в  такова и за леукващите го лекари.

Ако имахте възможността, какво бихте подобрили в програмата си за специализация?

Едва ли ще изненадам някой, ако кажа, че бих заложил повече на практическата част от обучението. И тук не става въпрос само за операции. Да, на повечето ни се иска да ни дават да оперираме, защото е вълнуващо и интересно, а и e дял от специалността.

Далеч съм от мисълта,оба че, че един офталмолог ще, или трябва да се научи да оперира по време на специализацията си. За съжаление има и по- малки и  не толкова сложни процедури, които не се извършват от специализантите или поне не достатъчно. Такива са например някои лазерни процедури или, дори поставянето на пара- или ретробулбарни инжекции.

 Казвали са ми за колеги, които не могат или не смеят да махнат стружка от окото на пациент, защото не са им давали да го правят по време на специализацията. Трябва да се дава повече на специализантите, защото след тези четири години, това, което дели специализанта от специалиста, чисто юридически, е успешното полагане на изпит, който е основно теоритичен.

Най- големият изпит, обаче,  е този пред пациента, а той не се интересува колко си чел, ако не можеш да му направиш промивка на слъзните пътища, например. Затова, смятам, че едно поетапно практическо обучение би било добре в хода на специализацията- от базови неща през първите две години, през лазерни процедури, инжекции, шевове през втора- трета година, до етапи от операции или цели такива през последната.

Не би било лошо, ако ръковидителят на специализанта прецени, че уместно, в края на специализацията, да го остави да работи самостоятелно като, разбира се, го консултира и контролира . С една дума „план“, който да е действащ, а да не е само сухи цифри върху лист хартия.

Според Вас на какво ниво е българската офталмология спрямо европейската?

За щастие мога да направя такова сравнение, защото съм посещавал международни конгреси и курсове, както в Европа, така и в Америка и съм бил на стаж в Университетска болница в Германия. Това, по което отстъпваме на водещите страни е по-малкият ресурс с който разполагаме и по- конкретно в държавните болници.

По мое мнение, другото нещо, което куца малко при нас е школата в офталмологията, която почва да изчезва – дано да греша за последното и да не станем свидетели на едно изгубено поколение офталмолози и вакуум в българската офталмология. Като цяло, обаче, нивото на българската офталмология е високо, както по отношение на медицината в България, така и спрямо европейската офталмология.

Разполагаме с отлични специалисти и много добри хирурзи. За съжаление повечето от тях са концентрирани в големите градове. От  тази централизирана система страдат хората в по- малките населени места и ние сме тези, които можем и трябва да им помогнем.

Вярвам, че ако продължваме да полагаме усилия и да се развиваме и, не на последно място, не забравяме моралните си ценности и какво стои в основата на медицината, българската офталмология ще продължава да се ползва с добро име в Европа и света и българските пациенти ще са доволни, че ние ги лекуваме.

 

Д-р Радислав Наков, Medical News