Влиянието на чревната микробиота върху аутизма

Приема се, че интестиналната микробиота на зрелия индивид се състои от над 100 вида микроорганизми и 700 различни бактериални щамове. Нарушаването на биологичния баланс в гастроинтестиналния тракт е важен патогенетичен механизъм за развитието, както на стомашно-чревни заболявания, така и на състояния извън храносмилателната система, като затлъстяване, метаболитен синдром, сърдечно-съдови усложнения, но и аутизъм и поведенчески разстройства.

Ето защо голям брой от изследванията са фокусирани над влиянието на чревната флора върху централната нервна система (ЦНС) и стресовите реакции. Добре известно е, че активността на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек зависи от интестиналната микробиота.

Освен че променя състава на полезните микроорганизми, дистресът нарушава интестиналната бариера и повишава концентрацията на имуногенни елементи с бактериален произход като липополизахаридите. Всички тези ефекти могат да бъдат повлияни с приложението на пробиотици.

За разлика от ендокринните органи в човешкия организъм, чревната флора има практически безкраен потенциал за производство на стотици хуморални агенти, като е доказано, че много от тези вещества играят ролята и на невротрансмитери в ЦНС. Въпреки това, голяма част от тези полезни бактерии са трудни за култивиране в лабораторни условия, поради което знанията ни за тях доскоро бяха доста ограничени.

Разстройствата от аутистичния спектър (ASD) предсталвяват неврологични смущения, изявяващи се в ранна възраст, които засягат главно социалното общуване и емоционалното развитие. Освен поведенческите и емоционални затруднения, голяма част от засегнатите индивиди имат и гастроинтестинални оплаквания, което доведе до хипотезата, че абнормалната чревна флора има роля в развитието на ASD.

Някои проучвания показват, че при деца с ASD (14-18 референции ) състава на чревната микрофлора  действително е  променен, но данните трябва да се тълкуват предпазливо, защото честата употреба на антибиотици и специални режими на хранене несъмнено влияе върху състава на тяхната микрофлора. Едно скорошно проучване показва промени във фекалните  концентрации на късоверижните мастни киселини при деца с ASD (19 референции) и следователно   промените в производството на тези бактериални метаболити, които имат установена активност върху ЦНС, може да е механизма, чрез който бактериите засягат мозъчната функция .

Тези данни предполагат, че някои пробиотични щамове, модифициращи баланса на чревната флора, отделяйки определени биоактивни метаболити, могат да модулират различни аспекти на мозъчната функция и поведениеГастро

Vivomixx е безопасна, безглутенова хранителна добавка без лактоза, която се приема ежедневно с цел постигане на стомашно-чревен баланс. Препаратът съдържа 450 млрд. бактерии във всяко саше и 112 млрд. микроорганизми във всяка капсула.  Специфичната комбинация е изготвена преди 20 години от д-р Клаудио ДеСимоне и резултатите от употребата на препарата по отношение на възпалителните чревни заболявания са описани в 170 публикации.

При приложение върху биологичен модел  на Vivomixx, съвместно с антибиотика клиндамицин, се наблюдава стабилизиращ ефект върху чревната метаболитна хомеостаза чрез намаляване на токсичните метаболити и по този начин осигуряване на защита на чревните микроорганизми.

По отношение на ЦНС, употребата на пробиотика води до стимулиране на генната експресия на мозъчните неврони и до подобряване на синаптичната пластичност.

Ето защо, специфичната пробиотична формула на проф. ДеСимоне се препоръчва от американските специалисти като част от терапевтичния протокол при лечение на аутизъм.

Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News