Д-р Ангел Радев: Европейският венозен форум демонстрира, че разширените вени трябва да се лекуват неоперативно

Лека-полека ще успеем да наложим световните флебологични стандартни и в България, смята д-р Радев

Преди броени дни от 7 до 9  юли в английска столица Лондон се проведе 17-ят Европейски венозен форум 2016 – един от най-големите европейски и световни конгреси в сферата на венозните заболявания. Домакин на значимото събитие бе Royal Society of Medicine.

Своите впечатления за събитието специално за MedicalNews.bg сподели единственият представител на страната ни д-р Ангел Радев, ангиолог-флеболог в МБАЛ за женско здраве „Надежда“.

Д-р Радев, как бихте оценили качеството на тазгодишния Европейски венозен форум 2016 и с какво най-вече Ви впечатли събитието?

Характерното за подобен род събития с международна значимост е, че не се прави компромис с качеството на програмата. Смея да кажа, че и тази година беше така, с едно-две изключения.

На форума бяха представени много новости в сферата на венозните заболявания от световно признати имена в областта. Лично на мен изключително силно впечатление ми направи, че в презентациите, свързани с лечението на разширени вени, реално вече не се и споменава оперативното лечение.

Да, самото оперативно лечение съществува като опция, но интересното беше, че ако до скоро се сравняваха различните безкръвни оперативни методи с класическата операция, то само няколко години по-късно се сравняват единствено новите безкръвни методи помежду им.

Според множество клинични проучвания различните миниинвазивни техники, които могат да се прилагат като лечение на разширени вени, не се различават особено като ефективност помежду си, т.е. почти всички методи имат горе-долу еднакво висока ефективност, движеща се между 94-98%. Накратно казано златният стандарт вече е изцяло свързан с неоперативното лечение, а оперативното лечение като такова се прилага само в много много редки случаи.

Накратно какъв беше тематичният спектър на презентациите?

Презентациите имаха широк тематичен спектър и наистина бяха много интересни. Бяха засегнати проблеми като: ендоваскуларно лечение на дълбоки и повърхностни вени, антикоагулантна профилактика след лазерна аблация на вени, тромбофлебит при раково болни пациенти, различни подходи при склеротерапията и компресивната терапия, новости в ендовенозната миниивазивна хирургия на разширени вени.

Беше представено и мащабно епидемиологично проучване отново демонстриращо, че всеки трети човек на планетата страда от хронична венозна болест. Много интересни бяха презентациите, свързани с клинични доказателства и сравняване на най-новите методи за лечение на разширени вени, а именно специални устройства, чрез които се извършва ендоваскуларно залепване на вената посредством цианоакрилатно лепило. Те са бъдещето на безкръвното лечение на разширени вени.

Тези методи са т.нар. нетумесцентни методи, т.е. при тях не се налага прилагане дори и на т.нар. тумесцентна анестезия (специфичен вид местна упойка).  За съжаление все още цената на тези методи е висока, но силно се надявам скоро да започнем да ги прилагаме и в България.

Отделно бяха представени и няколко експериментални разработки за лечение на разширени вени, които имат сериозни перспективи, но са нужни още доста клинични изпитвания, докато бъдат внедрени в ежедневната медицинска практика.

13699596_10154385609009901_1209683765_o

По време на форума сте имал възможността да се запознаете с проф. Марк Уайтли – един от водещите венозни специалисти във Великобритания и да посетите клиниката му The Whiteley Clinic в Лондон. Бихте ли ни разказал повече за срещата си с него?

Да, имах късмета да се запозная с проф. Уайтли и да посетя клиниката му, макар и за кратко. Проф. Уайтли е едно от водещите имена на острова в миниинвазивното лечение на разширени вени.

Неговата клиника е и единственото място във Велокобритания, където специализирано се диагностицира и провежда емболизация на овариални вени, като причина за т.нар. pelvic congestion syndrome.

В личен разговор попитах професора все пак, макар и рядко, дали провежда и оперативно лечение на варикозни вени. Отговорът му бе, че последната операция на разширени вени е провел през вече далечната 2005г. От тогава до днес в клиниката му са внедрени и се прилагат единствено безкръвните методи за лечение, поради множеството им предимства.

Интересното беше и че самият той сподели, че в неговата клиника не работят на най-конкуретните цени, защото целта им е не да гонят обороти на пациенти, а качество. Подходът им е свързан с по-малко пациенти (до около 10 дневно в по-натоварените дни), но с високо качество на обслужването и индивидуален подход и отношение към всеки пациент.

Как бихте оценили нивото на флебологията в България погледнато от перспективата на подобно събитие с междунарна значимост?

За съжаление нивото на флебологията в България не е на висота, но вярвам, че с усилията на колегите в областта, макар и да сме малко на брой, лека-полека ще успеем да наложим световните флебологични стандартни и в България.

През последните няколко години има сериозно движение в тази посока, макар и много от пациентите в страна да продължават да бъдат лекувани архаично, без да имат нужната информация за иновациите в областта. Сериозно изоставаме по отношение на ендоваскуларното лечение на дълбоките венозни тромбози и посттромбозния синдром.

Аз вярвам, че доста от специалистите в страната ни имат способностите, но истината е, че много от иновациите и тяхното внедряване е свързано със сериозен финансов ресурс, с какъвто не разполагаме. Това за съжаление се отразява и на самочувстието ни като специалисти.

Въпреки това вярвам, че с много желание и търсене на възможности, макар и трудно, можем да променим ситуацията. Целта ми е многото пациенти, страдащи от хронична венозна болест и в частност разширени вени, да бъдат информирани и да знаят, че разширените вени вече се лекуват неоперативно.

Тоест основният им страх от оперативното лечение вече е неоснователен и не е нужно да отлагат решаването на проблема си. Отлагането на лечението от своя страна води до влошено качесто на живот и евентуални усложнения на състоянието. Време е българинът да промени мисленето си по отношение на здравето си и да не търси лекарска помощ само, когато ножът е опрял до кокала, а да се стреми чрез медицината да подобри качеството си на живот.

Какво е по-различното в подхода на чуждестранните Ви колеги сравнено с работата у нас?

Чуждестранните ни колеги разполагат с ресурса, за да работят и налагат най-новите методики. Не съм убеден, че са много по-подготвени от българските си колеги. Истината е, че колкото повече възможности и специфични методи за лечение владее даден специалист, толкова по-добро, качествено и комплексно лечение може да предложи на пациентите си.

Това без съмнение се отразява на професионалната му увереност и самооценка. Въпреки това аз смятам, че не трябва винаги да търсим причини било то в държавата, било то в безброй други фактори, за да оправдаем собствената си липса на инициативност.

Трябва да напуснем зоната си на комфорт и да се опитаме да постигнем и на пръв поглед невъзможното. Всеки напредък е труден и качествените неща не се случват лесно, но сигурен начин изобщо да не се случат е да не предприемем нищо. Всеки сам е отговорен за собственото си личностно и професионално развитие.

За д-р Ангел Радев

Д-р Ангел Радев завършва медицина през 2007 г. в Медицинския университет в София. Има защитена специалност по ангиология (т.нар. съдова медицина). Професионалният му път започва в Отделението по съдова хирургия и ангиология на Националната кардиологична болница.

В следващите години работи последователно в болница „Токуда“ и Сити Клиник. От 2014 г. е част от екипа на МБАЛ „Надежда“, където създава сектор по ангиология и миниинвазивно лечение на разширени вени.

Основен акцент в работата му е миниинвазивното лечение на разширени вени, съдовата диагностика, профилактиката и лечението на артериалните и венозните заболявания, както и скрининга и профилактиката на атеросклерозата.

Специализирал е в САЩ и Германия в областта на съвременното лечение на венозните заболявания. Участвал е в множество международни обучителни курсове и конгреси. Член е на Българското дружество по съдова хирургия и ангиология, Националното дружество по ангиология и флебология и на Българското дружество по ендоваскуларна терапия.