Радина Думанян: И в живота и в медицината, ако предозираш, анестезията може да се превърне в евтаназия

Обуваш сабото, слагаш престилка и забравяш за външния свят - оставяш грижата за пациента ти да те води, описва медицината д-р Захариева

Специален гост на Medical News преди Великден беше младата и красива актриса Радина Думанян, позната за повечето наши читатели като д-р Биляна Захариева от сериала „Откраднат живот“.

За сериала, любовта, трудността да направиш правилния избор и приликите между актьорската и медицинската професия, с нея разговаря д-р Радислав Наков, но не и без помощта на читателите на Medical News.

Като иновативна медия, дадохме възможност на всеки желаещ от нашите читатели да зададе въпрос на д-р Захариева. Искаме специално да благодарим за въпросите на Гергана Славова, Александър Стратев, Росен Кирилов, Тихомир Петков и Божидар Костов.

Какво е усещането да играеш лекар? По-специфично ли е спрямо другите роли, които си играла?

Със сигурност има специфика! През месеците, в които снимахме сериала, бяхме напълно потопени в света на медицината.  Проведохме много дълбоко изследване на лекарската професия, от една страна като професия, а от друга страна изследвахме какви са лекарите като хора. Наистина е различно, досега никога не съм играла медик, но и в същото време подхода ми е сходен с този, който съм използвала до момента за всички други персонажи, които съм играла.

Но какво е да играеш лекар… Много е трудно, понеже знаеш, че живота на другите зависи от теб, от твоята самоотверженост, твоята адекватност и това е една от малкото професии, към които подхождаш много повече от отговорно. Понеже знаеш, че ако предозираш, анестезията може да се превърне в евтаназия.

Спомена евтаназия. Няма как да не те попитам за или против евтаназията си, с оглед на това, че твоята героиня д-р Захариева беше изправена пред такава дилема в един от епизодите на сериала.

На човек по начало му е отредено да дава живот и никъде, доколкото съм запозната, в нито една религия, на човек не му се дава правото да отнема живот. Избрани сме да творим като даваме живот, но не и да го отнемаме.

Не бих могла да кажа точно дали съм за или против евтаназията, понеже нямам необходимите гледни точки за това. Нито аз, нито мои роднини до сега сме страдали по такъв начин, не сме били в такова положение, в което да желаем собствената си смърт. Много е трудно да се говори за евтаназията, макар и тя да е легално право на хората в някои, макар и малко, места по света, но в България тя не е разрешена от закона. Това всъщност е и казуса на тези няколко епизода, в които се занимавахме с тази тема. Труден въпрос…и наистина трудна тема…

Абсолютно е така… Хубаво ни обясни преди малко какво е да играеш лекар, а какво е усещането да си в ролята на специалист по една от най-трудните специалности в медицината – анестезиология. И също така, защо мислиш, че е толкова висок процента на хората от населението, които не знаят какво точно правят анестезиолозите?

Това за съжаление е самата истина, много хора не знаят кои са анестезиолозите. Това са хората без които нито една операция не може да започне или да завърши. Това са хората пращащи човек в несъзнаваното и именно те трябва да го върнат от там, откъдето понякога няма изход. Това са хората които обезболяват и телесно, и духовно. Да играеш такъв тип лекар е много отговорно.

Признавам си, че и аз не бях запозната с дейността на анестезиолозите преди ролята си в сериала.

Ти смяташ ли, че чрез ролята си в сериала ще направиш професията на анестезиолога по-разпознаваема и по-престижна?

Нямам представа, но много се надявам да мога или поне да насоча вниманието на хората към тази професия.

Надявам се хората да разберат, че има един човек  който е в сянката на събитията, зад кулисите, който не обира аплодисментите след операцията. Той е малко като сценичния работник в театъра, или като техническия екип в киното който остава незабелязан, но без него няма как тези на сцената или пък пред екрана да си свършат работата.

Така че ще се радвам ако хората оценят естеството на тази специфична професия – анестезиолог.

radinadumanjan 1

Знаеш ли, че бащата на медицината Хипократ е казал „Лекувайте пациентите първо с думи, след това с лекарства, а накрая с ножа“. Твоята героиня д-р Биляна Захариева наистина се опитва да помага на пациентите си първо с думи, да лекува душата им, тя се привързва към тях. Това прави силно впечатление, понеже в забързаното лекарско ежедневие не винаги остава време за това… Какво е мнението ти по този въпрос?

Абсолютно съм съгласна с това. И лекарите и актьорите лекуват душата, само че лекарите лекуват и тялото – и по този начин помагат на душата да се чувства добре. Аз вярвам, че един пациент, за да влезе в операция и за да излезе от нея трябва да е спокоен за себе си, за живота си и да има пълно доверие на екипа, който го лекува. Добрите лекари лекуват и душата, и тялото.

Какво мислиш за здравеопазването в България?

Малко съм боса по тази тема, но силно впечатление ми направи това, че броя на спешните екипи в София е много малък и че няма достатъчно лекари в малките населени места. Определено има хипофункция на някой от органите на властта що се касае до здравеопазване.

Съзнанието ми не побира това, че се събират толкова много средства за лечение на българи в чужбина, като при добро желание тези условия могат да се създадат и у нас. Недопустимо е и ме боли от това.

Попитах това Алек (бел.ред. Александър Алексиев в ролята на д-р Василев), няма как да не те попитам и теб. Къде, според теб, са допирните точки между двете изкуства – от една страна “театъра и киното“, а от друга „медицината“.

Много съм мислила по този въпрос. И двете искат да се посветиш на професията без да мислиш за аза си, за егото си. Да оставиш обувките навън и да се качиш на сцената без предубедености, без егото си, да се опиташ да оставиш героя ти да те погълне и да те води. Така е и в медицината – оставяш проблемите, оставяш външните обувки, обуваш сабото, слагаш престилка и забравяш за външния свят – оставяш грижата за пациента ти да те води…

Нека продължим с въпроси на наши читатели. Можеш ли да посочиш по една прилика и една разлика между себе си и героинята си д-р Биляна Захариева?

Разбира се. Първата прилика, която ми идва на ум е нейната амбициозност и свръхотдаденост в професията. Смятам, че и аз притежавам тези качества в актьорската професия. Разликата –Биляна е неуверена в личен план, липсва й малко характер на моменти, аз съм по-уверена в решенията, които взимам.

Кое в характера на Д-р Захариева е най-трудно за изиграване?

Това е изключително хубав въпрос. В момента съм дълбоко провокирана. Най-трудното за изиграване е това море от колебание, в което плува моята героиня и това как взима решние, но не действа и обратно действа без да е взела решение за това. Това в действителност е много трудно и за оправдаване, и за изиграване.

Какви бяха първите ти трудности в областта на овладяване на медицинската терминология?

Терминологията не беше особен проблем, понеже имаме на разположение консултанти, интернет, близки хора медици. По-скоро проблема идва там когато пред теб имаш ларингоскоп, тубуси и какви ли още не неща и не знаеш какво точно да правиш с тях. Аз например не знаех, че ларингоскопа се държи с лявата ръка, което за мен беше добре, понеже съм левичар. Най-трудно е когато имаш текст, действие и се чудиш какво да правиш в съответния момент….

Почти във всеки епизод има медицински казус, който изисква да се подготяме преди това, вкл. и теоретично което за мен е много интересно.

Алек ми разказа, че наистина много научавате от вашите лекари консултанти. Той даже се похвали, че вече може да прави хирургичен шев. Ти научи ли се на нещо?

Да, и аз, за да не остана по-назад и аз се научих на хирургичен шев. Д-р Благомир Здравков, главният ни консултант, ми го показа. Когато видях как Алек работи с инструментите и иглата и аз с моята амбициозност реших, че искам да се науча.

Взех си два иглодържателя за вкъщи и се упражнявах цяла вечер. На следващия ден бях с друго самочувствие (смее се). Ако не дай си боже някой ден в живота ми се наложи, защо пък да не съдействам (отново се смее).

Последен въпрос от читателите на Medical News. В реалния живот би ли направила същото като в сериала – да се отдадеш на любовта към друг мъж (в случая д-р Василев), въпреки че в същото време си в сериозна връзка?

Господи, Боже мой, какъв е този въпрос…. Кой би могъл да отговори на това (смее се). Много странен въпрос. Не съм попадала в такава ситуация и не желая да попадам в такава ситуация. Със сигурност вярвам, че аз ще се боря за любовта която имам. Хората трябва да се борят за любовта!