Проф. Крейг Лигати: Да сбъркаш е вълнуващо – това често означава, че си се натъкнали на нов аспект от медицината

Проф. Лигати е един от гост-лекторите в Международния конгрес по медицински науки

Проф. Крейг Лигати е един от гост-лекторите в Международния конгрес по медицински науки – ICMS 2016 г., който ще се проведе за петнадесети пореден път между 12 и 15 май 2016 в Медицински университет – София

Проф. Крейг Лигати даде специално интервю за ICMS и MedicalNews.bg относно научната си работа.

Бихте ли ни разказали повече за себе си?

Професор съм по физиология на сърдечносъдовата система и ръководител на направление Фенотипиране на миши сърца в Отдела по сърдечносъдова медицина към Медицинския факултет Радклиф към Университета в Оксфорд.

Имам първо висше образование по фармация от университета Стратклайд (Глазгоу, Обединеното кралство), а стажа си по фармация проведох в Кралската болница на Единбург. Въпреки това, винаги съм бил привлечен от лабораторните проучвания и имах нужда от повече опит, затова завърших магистратура по биологически науки в Университета на Манчестър, след което защитих и докторантура по физиология на сърдечносъдовата система в Университета на Глазгоу.

Започнах в Оксфорд през 2000 г. като все още млад учен, току що защитил докторантура, в лабораторията на проф. Щефан Нойбауер, в която все още работя. Сега съм ръководител на научна група, състояща се от двама учени, защитили докторантура, един научен сътрудник, двама асистенти и студент, работещ върху своята докторантура, която е в областта на транслационния потенциал на усилената енергетика на сърцето.

Живея в Оксфорд със съпругата си и дъщеря си, имам и син, който е вече възрастен. През уикенда ще ме откриете в компанията на хора, които не са част от научната сфера, в местната кръчма или да карам колело из живописните околности на Оксфорд.

Можете ли да ни разкажете накратко за Вашите проучвания?

Енергийните изисквания на сърцето са по-високи от тези на който и да било друг орган. Креатин фосфокиназата еволюирала, за да подпомогне буферирането на енергийните нива, особено в случай на повишена потребност или понижена доставка, но е известно, че функцията ѝ при човека се нарушава при сърдечна недостатъчност.

В проучването си, ние използваме генно-модифицирани модели с променен метаболизъм на креатина, за да разберем значението на тези патофизиологични изменения. Освен това, ние провеждаме изследвания за доказване на принципа, за да определим дали терапевтичният подход, фокусиращ се върху енергетиката на сърцето, може да има положителен ефект при исхемия и сърдечна недостатъчност.

Коя в най-вълнуващата част от Вашите изследвания?

Нивото на сложност на биологичните системи е безкрайно вълнуващо. На пръв поглед, сърцето функционира като обикновена помпа, макар елегантна и динамична, но това всъщност дава погрешна представа за истинската сложност.

Тя ни се разкрива отчасти, когато експерименталните резултати не са според очакванията ни (т.е. хипотезата ни е погрешна). Да сбъркаш е вълнуващо, тъй като това често означава, че сме се натъкнали на нов аспект от медицината.

Кое Ви привлече към биомедицинската наука?

Учих фармация, тъй като ми беше интересна способността на лекарствата да променят качеството на живот на пациентите, но бързо осъзнах, че най-вълнуващото предизвикателство е да допринасяш за разработването на нови медикаменти посредством биомедицински и транслационни изследвания.

Защо избрахте кариерата на изследовател?

Исках такава кариера, която едновременно те изправя пред предизвикателства и има значим принос за обществото.

Как изглежда един обикновен ден на изследователя?

В ранните години предимно вършиш практическа работа в лабораторията, разработваш техники, оптимизираш експерименти и след това повтаряш, докато не получиш числата “n”.

Това се редува с натоварени периоди на анализиране на данни и писане, които се надяваш да се превърнат в текст за публикация. След като станеш специалист в това и започнеш да разписваш предложения за финансиране, за да изградиш свой собствен екип, типично денят ти е изпълнен със срещи, управление на човешките ресурси, разписване на предложения за финансиране и ръкописи, преглеждане на работата на другите и административна дейност.

Въпреки това, все още се опитвам да прекарвам по няколко часа седмично в лабораторията, просто защото това ми доставя удоволствие и ми дава възможност да посещавам научни събрания и да срещам други изследователи, което е изключително удовлетворяващо.

Кой е най-запомнящият се момент от Вашия изследователски опит?

По пътя има много малки победи, било то успешно кандидатстване за финансиране или публикация, но най-запомнящият се момент беше, когато осъзнах нуждата от модифициране на централната ни парадигма, тъй като последните ни резултати вече не я подкрепяха. Това звучи лесно, но във всяка сфера, дадени концепции се превръщат в догми и трудно се оспорват.

Научих, че е важно да приспособяваш мисленето си към данните (а не обратното) и да не се криеш от споровете с други изследователи в тази област.

Какъв е Вашият съвет към младите учени, които са поели по Вашия път на професионално развитие?

Научете се да се справяте с отхвърлянето, всички преминаваме през спънки; това, което е от значение, е как подхождате към тях. Говорете с други изследователи – това ви помага да се опознаете, стимулира възникването на идеи, а и съвместните проучвания могат да бъдат много удовлетворяващи.

Кое според Вас са най-важните качества, които един учен трябва да притежава?

Постоянността и твърдостта са важни качества, но всичко е толкова по-лесно, ако наистина изпитвате удоволствие от научната работа.