Д-р Николай Стоилов: „Антифосфолипидният синдром се диагностицира и лекува трудно“

В периода 15-18 октомври в хотел Риу Правец се проведе Национална конференция по ревматология. Специално интервю за нашите читатели даде един от лекторите на събитието д-р Николай Стоилов от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, който изнесе презентация на тема Сърденосъдов риск при болни от антифосфолипиден синдром“

Изнесохте лекция за сърденосъдов риск при болни от антифосфолипиден синдром. Какво представлява синдрома и как се диагностицира?

Антифосфолиписният сидром (АФС) е сравнително рядко заболяване. То може да фигурира като самостоятелна болест, тогава го наричаме първичен антифосфолипиден синдром. Също може да бъде в контекста на друга автоимунна болест, тогава се нарича вторичен антифосфолипиден синдром.

Най-често вторичния антифосфолипиден синдром е в контекста на системния лупус еритематодес (SLE). По различни данни около 30-40% от болните от системен лупус боледуват и от антифосфолипиден синдром. В много от случаите болестта е трудна за диагноза защото остава дълго време неразкрита, недиагностицирана.

Изявява се при жени, съотношението на жените спрямо мъжете боледуващи от системен лупус е 9-10 към 1. При антифосфолипидният синдром честотата е още по –голяма в полза на жените спрямо мъжете. При тях се изявява със спонтанни аборти, преждевременни раждания, еклампсия и прееклампсия, също и със съдови тромбози.

Имаме пациентка, която поради наразпознаването на болестта има 13 спонтанни аборта, след поставянето на диагнозата и започването на лечението, въпросната пациентка роди живо и здраво детенце. Най-пресният пример от миналата седмица в клиниката е мъж, с лупус и антифосфолипиден синдром, с тромбоза на кръвоносен съд от 13 годишна възраст. Поставяме му диагнозата 25 години по-късно.

Заболяването понякога се диагностицира трудно, а също и се лекува трудно.

Какво е значението на β2 Glycoprotein I?

β2 Glycoprotein I (β2GPI) е може би най-важното антитяло при АФС. β2GPI има отношение за клиничната картина при АФС – тромбози и патологично протичане на бременността.

Нашият екип изследва някои от антителата при АФС, в частност и β2 Glycoprotein I, като независим сърдечносъдов рисков фактор, тъй като молекулата β2 Glycoprotein I, транспортира LDL холестерола, свободния холестерол. Улавя го в кръвта, свързва се с него и го транспортира до черния дроб. Антителата срещу β2 Glycoprotein I увреждат тази функция и той не може да използва функцията си на антиатерогенен белтък.

Именно болните с АФС поради тази причина се свързват с по-високи нива на LDL холестерола. Намалените плазмени нива на β2 Glycoprotein I се свързват с абнормно формиране на тромбин и повишен риск от тромбози. При някои индивиди се наблюдава вродено състояние на ниски стойности на плазмените нива на β2GPI.

Това състояние се проучва, като рисков фактор за развитие на вродени тромбофилии. Доказано е, че при пациенти с APS и SLE се наблюдава ранно резвитие на феморални и керотидни плаки, IMT (intima-media thickness), както и намаляване на лумена на съда.

Развитието им не е свързано с класическите кардиоваскуларни рискови фактори- хиперлипидемия, диабет, тютюнопушене, затлъстяване и хипертония.

Д-р Николай Стоилов: „Антифосфолипидният синдром се диагностицира и лекува трудно“

Представихте данни от Ваше проучване, каква беше целта му и до какви изводи достигнахте?

Това беше една малка част от дисертацията ми. Целта на проучването беше да се изследва влиянието на имунологичните феномени върху процеса на атерогенеза при болни с АФС.

Идеята беше да изследваме дали тези болни развиват по-рано и по-тежка атеросклероза. Именно с тези специфични изследвания които направихме- ехографско изследване на каротинни артерии, calcium score, до извстна степен доказаха, че АФС се асоциира с по-ранно и по-тежко протичане на атеросклерозата.

Изнесохте и лекция за SARS- CoV-2 и автоимунни ревматични болести.

Ние нямаме много опит с ревматично болни и коронавирус и ползваме главно базата данни на EULAR. Тя показва, че от 2700 ревматично болни включени в нея, при около 1300 се е наложила хоспитализация, което е 48%.

Починалите са около 290, което означава, че има близо 11% смъртност при болните с коронавирус от ревматичната популация. До известна степен това може да се свърже с по-тежкото протичане на заболяването. Лично аз нямам много голям опит с ревматично болни и коронавирус.

Бяхте през цялото време в залата, какво ви направи най-силно впечатление?

На първо място пълната зала ми направи впечатление, защото в тези трудни времена дълго време не се бяха състояли научни събития и гилдията беше зажадняла за едно такова събитие.

Научната програма беше много добре структурирана и интензивна и се хареса на мен и на колегите. Един такъв национален форум показва какво е работил всеки през годината. Всички доклади бяха интересни и имаха клинично значение.

Пожеланието към колегите ми е съвсем скоро да ни споходят по-добри дни.

Д-р Николай Стоилов: „Антифосфолипидният синдром се диагностицира и лекува трудно“

Бойка Тодорова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email