Първо българско проучване за клиничните характеристики на хоспитализираните пациенти с COVID-19

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Първото българско ретроспективно проучване на хоспитализирани пациенти с COVID-19 е публикувано в списание Vector Borne Zoonotic Dis (1).  Данните от анализа демонстрират, че напредналата възраст, мъжкият пол, коморбидността и признаците на диспнея и гадене са рискови фактори за развитие на тежка форма. Също така, отклоненията в стойностите на възпалителните маркери са свързани с лоша прогресия на заболяването.

Инфекцията със SARS-CoV-2 се разпространява по целия свят, включително и в страните от Югоизточна Европа. Първият потвърден случай на COVID-19 в България е докладван на 8 март 2020 г., а първият смъртен случай от новия коронавирус е съобщен на 11 март 2020 г. От началото на март 2020 г. инфекцията с SARS-CoV-2 се е разпространила във всички страни от Югоизточна Европа.

Целта на настоящото изследване е да представи клиничните характеристики на пациентите с COVID-19, хоспитализирани във Военно-медицинска академия (ВМА), София, България. Основната причина за изследването е нарастващият брой пациенти от тази нова инфекция у нас.

Проведено е ретроспективно проучване за период от 3 месеца – от март 2020 г. до юни 2020 г. Всички участници са лабораторно потвърдени случаи на COVID-19 с RT-PCR. Хоспитализираните пациенти са разделени на две групи при постъпването – нетежки и тежки.

Сто тридесет и осем пациенти с COVID-19 са хоспитализирани и анализирани за периода на изследването (средна възраст е 52,9 години; мъже/жени = 1/0.6). Водещите клинични признаци са треска, умора, кашлица и главоболие. При сравнителен анализ на двете групи (нетежка и тежка) е установено значително повишение на белите кръвни клетки (OR = 1,238; р=0,006), C-реактивния протеин (OR = 1,021; p <0,001), креатинин ( OR = 1,037; p <0,001), аспартат аминотрансфераза – АСАТ (OR = 1,014; p = 0,040), лактат дехидрогеназа (OR = 1,004; p <0,001), феритин (OR = 1,002; p <0,001), фибриноген (OR = 2,028; p <0,001) и d-димер (OR = 2,162; p = 0,002) в тежката група, в сравнение с нетежката група. Интерлевкин 6 е изследван при 17,4% от пациентите като е установена повишена стойност – 38,6 pg / ml (95% CI 16,5–60,7).

В заключение, представено е първото българско ретроспективно проучване върху хоспитализирани пациенти с COVID-19. Данните демонстрират, че по-възрастните мъже с  хипертония, сърдечно-съдови, злокачествени и хронични бъбречни заболявания и с признаци на диспнея и гадене са изложени на по-висок риск от развитие на тежка клинична форма. При пациентите с тежка форма се наблюдават значителни отклонения в лабораторните параметри – AST, креатинин, CRP, феритин, фибриноген, хемоглобин, LDH, процент на лимфоцитите и левкоцитите.

Източник:

  1. Popov GT, Baymakova M, Vaseva V, Kundurzhiev T, Mutafchiyski V. Clinical Characteristics of Hospitalized Patients with COVID-19 in Sofia, Bulgaria. Vector Borne Zoonotic Dis. 2020 Oct 14. doi: 10.1089/vbz.2020.2679. Epub ahead of print. PMID: 33054699.