Успехът в една борба се решава основно от подготовката за нея

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

COVID-19 (коронавируса) е в България официално от 8 март 2020 г. Това досега прави точно 7 (седем) месеца и 16 дни.

През първите месеци (март, април, май) не знаехме нищо
➖ как точно се развива
➖ как може, вероятно, да се спре
➖ как максимално може да се предпазим и т.н.

Информацията, която получавахме от различните държави и особено от тези в Европа (Италия, Франция, Испания, Германия) беше стряскаща, противоречива.

Нямахме дори предпазни средства (маски) – пропуск, който навсякъде в Европа (и не само) бе отчетен.

С една дума – бяхме неподготвени. Донякъде, защото целият свят бе неподготвен и действахме така, както правят на Запад:
➡ Затварят – затваряме.
➡ Въвеждат маски – въвеждаме.
➡ Въвеждаме вечер час – въвеждаме.

И ако през март, април и май месец всичко относно незнанието за вируса беше донякъде оправдано. Сега (октомври) месец нямаме правото да казваме – “ми не знаем какво да правим”.

Получава се информация, че вирусът има изменения, но заедно с това информацията относно това: как по-често се развива, кое лекарство дава най-добри резултати, как максимално да се предпазим – също се увеличава и затвърждава.

Така че… от март до октомври трябваше и бяхме длъжни да се подготвим за една изключителна тежка есен – имайки предвид, че сега освен коронавирус (COVID-19), има и други вируси. Трябваше да сме готови откъм:
➖ ТОЧЕН и КОНКРЕТЕН план за дезинфекция на болници
➖ откъм обособяване на отделения за вече болни (различно е от само заразени) от COVID-19

Тези планове и методики трябваше да се спазват изключително строго и максимално, за да може да няма затворени отделения и да продължат да се извършат плановите операции, защото болестите далеч не се ограничават с коронавируса.

Обезпокоителен е факта, че отново като че ли не сме готови. А това е и пагубно. Защото имахме информация – само ще напомня, че още май месец се появиха клипове на болница в Италия (🇮🇹) , в която медиците не бяха заразени (видео: https://www.youtube.com/watch?v=RsJJtI9bwwo), което е резултат от редица фактори, в които спадат и стриктно спазване на хигиенен и дезинфекционен контрол.

Но вместо това, ние избрахме типично по български да седнем и да спорим по “изключително важни” теми като например: “има ли вирус или няма”, “пик или вълна да го пишем”, “нали щеше да има чували бе хе хе хе” и т.н.

Лекари излизаха на своите трибуни (било във facebook, било то по медии) и се биеха в гърдите, че няма да сложат маски, че това е измислица. Интересното е тези същите лекари, които вярват в тези неща, сега ще отидат ли доброволци⁉ Нали е измислица, тогава от какво се боят да помогнат като доброволци⁉

Обществото, което по принцип е странно по свой си начин (ракийката и салатката са в култ издигнати) бе подхванато от политици (било то сегашни или провалени), които подсилиха това разделение с дебилните си слова, базирани на всичко друго, но не и на наука. И това всичкото само за единия процент подкрепа отгоре. Като кулминацията е, че сега се горят маски на някои протести. Дебилност.

Проблемът в цялата тази ситуация е, че сме изправени пред колапс, който вече трудно ще спрем. Т.е. и отпора не сме способни качествена да му дадем. Действаме на парче, липсват лидери (било то начело на държавата, било то на друго ниво) и хаосът е неизбежен.
Лекари се страхуват да преглеждат, болници молят за дарения, медицински сестри няма. А икономическият план за спасение на един бранш е да бъде оставен той да бачка, колкото се може по-дълго, макар той също, но не и единствен, да води до покачване на заразените – барове/дискотеки.

Не знам дали доцента ще си скъса дипломата. Не знам дали ще го направят някой ден нещо от сорта на министър и т.н, както навярно го баламосват.

Не знам дали ще обществото ще разбере своята отговорност за своето здраве в тази пандемия.

Не знам дали накрая на годината “всеки българин ще познава починал от коронавирус”.

Но знам, че последното, което трябва да се затвори са болниците. А ако се направи, то това говори много за приоритетите на държавата и населението.

Говори се много, но в изцяло отрицателен смисъл.

Даниел Георгиев