Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Д-р Валери Велев: На конгреса по инфекции бяха представени данни, че при положителен PCR тест за COVID-19, болният не е заразен 10 дни след началото на клиниката

Между 08-10 октомври 2020 в Millennium Milestone Convention Center, София се проведе XI-ти Национален конгрес по инфекциозни болести на тема Заедно в профилактиката, диагностиката и лечението на инфекциозните болести “. Специално интервю за Medical News относно най-важните теми от Конгреса около COVID-19 и други заболявания, даде д-р Валери Велев, дм от СБАЛ по паразитни и инфекциозни болести „Проф. Иван Киров“

Д-р Велев, какви са новостите и коментарите от Националния конгрес по инфекциозни болести относно COVID-19?

Програмата беше много богата по отношение на най-новата инфекция. Екип от наши млади колеги представи обобщена информация по отношение на клиниката и терапията при почти 250 болни с COVID-19 преминали през Инфекциозна болница.

Последователно бяха разгледани и различните терапевтични режими през които бяхме преминали: Хлороквин, при наистина много малко пациенти, доста повече данни за приложението на лопинавир/ритонавир и впоследствие преминаване към Ремдесивир. Отлични впечатления бяха докладвани от рутинното включване в терапията на дексаметазон и парентерални антикоагуланти.

Особено внимание беше обърнато на лечението с реконвалесцентна плазма във ВМА от доц. Попов. Колеги от нашето отделение за пациенти с имунна недостатъчност изнесоха данни за HIV –позитивни заболели от COVID-19. Клиничното протичане, и прогнозата, при тези болни съвсем не са толкова тежки, колкото би могло да се мисли в условията на имуносупресия.

Безспорно най-сериозен интерес предизвикаха докладите на нашите специални гости. Проф. Александър Цанков, ръководител на сектор патология към Института по медицинска генетика и патология в Базел, изнесе изключителен доклад за патоморфологичните промени при аутопсии на починали от COVID-19. Като основни рискови фактори за тежко протичане той посочва мъжкият пол, възраст над 70 години, хипертонията и метаболитният синдром. Част от аутопсираните са били и с диабет, а около 30% със сърдечна амилоидоза, което иначе е рядкост в общата популация.

Основният прицелен орган се явява белия дроб, като най-често се откриват дифузни възпалителни промени, едем, и разбира се най-ценното откритие – тромбемболиите. Дифузното засягане на ендотела, тази микроангиопатия, освен в белия дроб е особено подчертано и в бъбреците; сравнително по-рядко прицелни органи могат да са сърце или главен мозък.

Заключението на неговия екип е, че вероятно силният цитокинов отговор е в началото на заболяването и още тогава е времето за включване на дексаметазон и евентуално ремдесивир.

Проф. Радка Аргирова изнесе блестяща презентация за молекулярната диагностика на COVID-19. Акцентът от нея беше, че независимо дали RT-PCR тестът е положителен или не, средно след 8-10 дни от началото на клиниката, болният не отделя инфекциозен материал и не е заразен за околните. РНК като химична молекула може да бъде дълго отделяна от дихателните пътища на пациента, но това не я прави контагиозна вирусна частица и е безсмислено да се спазва дълга карантина и да се правят безброй изследвания.

Наскоро публикувахте систематичен обзор и данни от България относно COVID-19 и гастроинтестинална увреда. Необходимо ли е пациентите с остри стомашно-чревни симптоми трябва да бъдат тествани активно за SARSCoV-2?

Според този преглед на три големи бази данни, които направих с мои колеги, се установи, че в около 30% от болните с COVID-19 превалират гастро-интестинални симптоми. Още по-тревожно от епидемиологична гледна точка е, че при някои болни те са единствените симптоми в първите няколко дни, без катарална симптоматика. Затова смятам, че подобни болни трябва да бъдат тествани, особено ако са в рискова група.

Извън COVID-19  кои бяха основните изводи за клиничната практика от Конференцията по инфекциозни болести?

Повечето презентации бяха насочени към вирусни заболявания. Бяха разгледани някои особености в протичането на хепатит Е. Доц. Янчева представи нов препарат тип еднотаблетков антиретровирусен режим.

Тези препарати са изключително ценни за качеството на живот на нашите HIV –позитивни пациенти. За пръв път беше представена и молекулярната епидемиология на риновируси при малки деца в България от екипа на доц. Гломб.

Вашия екип представи презентация на тема „Виремия при деца с вирусен хепатит А“. кои са основните акценти от нея?

Тази работа е част от един Грант на МУ-София за диагностика на хепатит А при деца. В случая представихме предварителни данни за екстракцията на РНК при серологично позитивни деца. Въпреки, че хепатит А е сериозен социално-медицински проблем у нас, молекулярната му диагностика е силно подценявана.

В България се извършва само серологична диагностика, а екстракцията на РНК и генотипизирането на вируса до сега се правеше само в чужди лаборатории, където пращахме биологичния материал. С колегите от НЦЗПБ имаме амбицията да започнем генотипизирането в България и това е първата стъпка.

Екипът ви представи и  данни за съвременни патогенетични механизми при ентеровирусните инфекции. Какви са терапевтичните стратегии, прилагани за лечението на ентеровирусните инфекции?

Това е работа, която започва един от нашите млади докторанти. Ентеровирусните инфекции у нас все още не са разглеждани в общ клинико-диагностичен аспект и то във всичките им основни форми – чревни, респираторни, невроинфекции.

По отношение на терапевтичните режими бяха разгледани протеазни инхибитори, инхибитори на монтажа и на репликационните органели. Това са все стратегии разработени за други вирусни заболявания, но показващи добра in vivo ефективност в някои животински модели.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email