От поне 10 години в България има недостиг на анестезиолози

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Към момента са около 1200, необходими са около 2500. Това каза в интервю за БГНЕС чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н. – ръководител на Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“ на ВМА и председател Българско дружество по анестезиология и интензивно лечение.

По думите му, цифрата за броя на анестезиолозите е динамична, но може да се приеме, че са около 1200. „Два пъти през годината има сесии за придобиване на специалност – през месеците май и декември; и сега предстои такава сесия. Предполагам, че 20-30 от специализантите ще станат анестезиолози, вече специалисти. Голяма част от колегите обаче спират работа, някои загиват, Бог да ги прости, някои занимават в чужбина. Така че това е динамична цифра, но се движи около 1200“, поясни проф. Петров.

Според него няма точни статистически данни за това колко трябва да са анестезиолозите у нас, но не е трудно да бъде изчислено. „Във всяка болница, съобразно нивото й на компетентност – I-во, II-ро, III-то, има определена минимална бройка. Ако сложите и операционните зали – във всяка трябва да има един анестезиолог и една сестра, тогава ще излезе, че необходимостта ще бъде не по-малко, според мен, от 2000- 2500 души, за да може да се покрият всички нужди“, пресметна специалистът.

Той добави, че от поне 10 години има недостиг на анестезиолози в България, но колегите му се справят с цената на свръхусилия и претоварване. По думите му, бърнаут синдромът сред представителите на гилдията е силно разпространен.

За да се преодолее този недостиг, първата стъпка е да се осигурят достатъчно места за специализация, като според проф. Николай Петров, в това отношение сега има прилично като бройка места. Важна е и привлекателността на специалността, върху което се работи изключително много през последните години и в момента действително има желаещи да се развиват в тази насока.

„Необходима е още добра организация на работата, за да не се стига до претоварване на колегите. И на четвърто, но бих го изтеглил на първо място, е заплащането, което да бъде достатъчно, за да нямат мотивация да заминават в чужбина. Трябва да признаем, че заплатите малко мръднаха, но така или иначе продължават да бъдат ниски на фона на обществения живот в страната“, коментира още проф. Петров.

А липсата на специалисти-анестезиолози в някои райони на страната специалистът коментира, припомняйки кончината на д-р Милан Първанов от болницата в гр. Гоце Делчев, който до последно се грижеше за своите пациенти, болни от COVID-19 и не само, но загуби битката за собствения си живот.

„Последните години д-р Първанов беше последният мохикан там. Сега са отишли колеги и аз ги поздравявам за това решение – няколко души, за да вършат същата работа, която вършеше той сам. Ето ви пример с един район, но има и други такива“, изтъкна проф. Петров.

На 16 октомври отбелязваме Международния ден на анестезиолога. По данни на WFSA – Световната федерация на анестезиологичните асоциации, в световен мащаб 5 милиарда души нямат достъп до сигурна анестезия. В този смисъл е и инициативата за максимално широка достъпност на сигурната анестезия.

„16 октомври е наистина голям ден за анастезиолозите, той е световен ден“, посочи проф. Николай Петров. Тази година, заради пандемията от COVID-19, логично ще го отбележат в работен порядък.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email