Д-р Евгени Шарков: “Пластичната хирургия не е просто това, което се вижда по филмите”

Повече от половин година научните среди, медиците, политиците и обществото се вълнуват основно от проблема COVID-19. Така, като че ли забравихме за другите постижения в медицината. Това мотивира екипа на Здравен навигатор да започне поредица от интервюта с хирурзи – вече утвърдили се специалисти в областта, както и представители на младото поколение.

Всяка седмица ще имате възможност да четете интервю с хирург, който ще споделя най-интересното от своя личен опит.

Първият ни гост бе известният хирург проф. д-р Никола Владов от ВМА. Представихме Ви също гледната точка на младите хирурзи д-р Радослав Тодоров и д-р Димитър Пейчинов. Имахте възможност да прочетете и интервюто на опитния специалист доц. д-р Теофил Седлоев. Запознахме Ви и с мнението на младата надежда д-р Мария Якова, както и с амбициозната д-р Ваня Митова. Представихме Ви и гледната точка на опитния ортопед проф. д-р Пламен Кинов. Миналата седмица имахте възможност да се запознаете с известния неврохирург проф. д-р Николай Габровски.

Днес ви представяме гледната точка на пластичния хирург д-р Евгени Шарков.

Д-р Евгени Шарков завършва Медицински Университет в гр. София с грамота за отличен успех. Защитава специалност Пластично-възстановителна и естетична хирургия”.
Докторант на тема – “Body Contouring”
 към УМБАЛ Александровска”.
Член е на Българската Асоциация по Пластично-възстановителна и естетична хирургия (БАПРЕХ)
От 2016г. до 2019г. е официален представител на лекарите специализанти по Пластична хирургия в България пред ICOPLAST (INTERNATIONAL CONFEDERATION OF PLASTIC SURGERY SOCIETIES)Специализира Пластично-възстановителна и естетична хирургия” във Великобритания и работи съвместно с Mr. Brent Tanner и Мr. Michael Cadier (Immediate past president of BAAPS – British Association of Aesthetic Plastic Surgery)От 2017г. до 2019г. е член на Лекарския съюз на Великобритания.

От януари 2020г. е Началник клиника Пластично-възстановителна и естетична хирургия” към УМБАЛ Александровска”. Освен това е съсобственик в МЦ “VDerm”.

Посещавал е множество конгреси по пластична хирургия.

Официален международен трейнър за Inmode– неинвазивна липосукция и радиочестотно лифтиране на тъкани.
Официален трейнър за SmartGraft– FUE технология за трансплантация на коса
.
Има сертификати за практическо и теоретично обучение за работа с Restylane, Princess, Juvederm.
Автор и съавтор на редица научни статии и презентации в сферата на естетичната хирургия
.

Д-р Шарков, Вие сте пластичен хирург. С какво Ви привлече именно тази специалност? От колко години сте реално в операционната?

Още от най-ранна възраст знаех с какво искам да се занимавам – да бъда хирург.

Израснал съм в семейство на лекари – баща ми е рентгенолог, майка ми педиатър и в детството ми прекарвах дълги часове в болницата, защото нямаше кой да ме гледа, докато родителите ми работят.

Още през първата ми година като студент започнах като доброволец – от началото в Клиниката по коремна хирургия, след това две години в Кардиохирургията. След като завърших първия етап от образованието си, трябваше да избера специалност.

Точно в този момент се обявиха две места за специалност „Пластична хирургия”. Амбицирах се и цяла година учех и се подготвях за приемния изпит – взех го с най-високата оценка и в следващите пет години продължих с обучението. Започнах в клиниката по „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” към Александровска болница.

На втората година реших да кандидатствам за докторантура и спечелих мястото с желаната от мен тема „Контуриране на тялото при затлъстяване и масивна загуба на тегло”, което е и тясната ми специалност. Четвъртата година прекарах в Лондон, където имах възможността да се уча от едни от най-добрите пластични хирурзи не само в Англия, но и в целия свят – Брент Танер и Майкъл Кадиер.

Днес съм щастлив, че мога, тук в България, вече 14 години да развивам своите знания и умения.

Удовлетворен съм, че избрах специалността „Пластична хирургия”, защото дава възможност да лекуваш два вида пациенти: едните са хората с действителен здравословен проблем, хора на които можеш да помогнеш – пациенти с травми, дефекти, изгаряния, реконструкция на гърда и всички други реконструктивни зони. В същото време има и друг аспект – естетичен – когато можеш да помогнеш на хората да се чувстват добре и красиви.

Спомняте ли си първата Ви самостоятелна интервенция? Разкажете ни за нея.

Първата самостоятелна операция, която извърших в сферата на пластичната хирургия бе абдоминопластика, която е и тясно свързана с моята докторантура.

Въпросната интервенция се прилага еднакво успешно, както при мъже, така и при жени, когато е наличен кожно-подкожен излишък и увисване на същия, с оформяне на така наречената „престилка“.

Има ли операции, които са се „запечатали“ в съзнанието Ви като по-сложни?

Всяка първа по рода си операция остава в съзнанието ми. Всеки първи път, колкото и добре да си подготвен теоретично, винаги има притеснение.

Обичам да се раздавам в работата си, като се стремя да бъда перфекционист в нея. Непрекъснато следя световните тенденции в областта, различните иновации и техники, което ми дава чувството на увереност и сигурност в уменията си.

Пластичната хирургия не е просто това, което се вижда по филмите – идва пациентът, рисуват го, слагат го на операционната маса. Това е само един етап от много по-сложен процес на подготовка, изследвания и опит.

А интервенция, която мечтаете да извършите?

Медицината се развива изключително бързо и само след няколко години ще сме свидетели на открития, които към момента ни се струват в сферата на фантазиите.

Пластичната хирургия разполага с изобилие от техники, за които непрестанно трябва да се информираш, да разучаваш – иновациите в тази сфера са буквално ежедневни. Спреш ли да ги следиш и усвояваш, спираш и ти.

През последните години, се налагат минимално-инвазивни интервенции, с цел контуриране на тялото и лицето. Все повече хора избягват тежките операции, дългия възстановителен период и трайните белезите.

Моята роля като хирург е да преценя състоянието на пациента и да предложа вариант на конвенционална или минимално-инвазивна процедура – BodyTite, FaceTite и AccuTite. Крайната цел е с пациента да достигнем до оптимално решение, с цел максимален резултат.

В пластичната хирургия понякога се говори за т.нар. дисморфофобия. Имали ли сте такива пациенти и как постъпвате в подобни случаи?

Да, наистина, в моята практика често се случва да се срещам с такива пациенти, но съм категоричен, че пластични операции трябва да се правят само когато смяташ, че има резон.

Случвало се е да идват пациенти със снимка и да казват: искам такъв нос, или искам такива гърди. Тук би трябвало да се прояви отговорността на лекаря, а именно – да обясни, че има дадена анатомична база, според която някои интервенции могат да се получат с положителен резултат, други не. Има неща, които на 100% не могат да се направят.

За мен е важно да съм честен и да дам пълната информация, както и да разясня всичките възможности и рискове от желаната интервенция. Считам, че пациентите са своеобразни визитки на моята работа и съм горд, че имам индивидуален подход към всеки, който е и задължително естетически издържан.

Бихте ли искали да се промени нещо в пластичната хирургия у нас и какво е то?

Да – условията на работа в държавните болници, защото там работят най-добрите специалисти. Имаме прекрасни медици, не само в пластичната хирургия, а и във всяка една друга област на медицината.

Образованието ни е на много високо ниво, а и българите като нация сме изключително интелигентни. Единствения минус са условията на работа, свързани със състоянието на материалната база, както и липсата на достатъчно добра техника във всяко едно отделение, на всяка една болница.

Мария Радмилова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email