Проф. Никола Владов: “Пътят на един хирург е не да запомни една операция, а да прави дълги години много сложни такива”

Близо от половин година научните среди, медиците, политиците и обществото се вълнуват основно от проблема COVID-19. Така, като че ли забравихме за другите постижения в медицината. Това мотивира екипа на Здравен навигатор – Хирургия (www.surgery.bg) да започне поредица от интервюта с хирурзи – вече утвърдили се специалисти в областта, както и представители на младото поколение.

Всяка седмица ще имате възможност да четете по едно интервю с хирург, който ще споделя най-интересното от своя личен опит.

Първият ни гост е известният хирург проф. д-р Никола Владов от ВМА.

Проф. д-р Никола Владов през 1987 г. завършва медицина в Медицински Университет – София. През 1993 г. придобива специалност хирургия, като по същото време работи в І-ва хирургична клиника на УМБАЛСМ „Пирогов” и специализира при професор Y. Chapuis в хирургичната клиника на Cochin Hospital, Париж. В периода 1996-1998 г. работи в хирургичната клиника на Районната болница в град Бежа, Тунис. След завръщането си в България е началник на Хирургично отделение в Районна болница гр. Панагюрище и началник на І-ва хирургична клиника на МБАЛ – Пазарджик, като специализира в хирургичната клиника на Cochin Hospital, Париж при професор D. Houssin и в хирургичната клиника на Saint Antoine Hospital, Париж при професор R. Parks.

През 2002 г. защитава дисертация на тема „Хирургично лечение на ехинококови кисти отворени в жлъчните пътища” за придобиване на научна и образователна степен „Доктор по медицина”.

В периода 2003-2009 г. е началник на Клиника по Жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия във ВМА – София, като през 2005 г. е избран за доцент към клиниката. През 2006 г. специализира „Чернодробна трансплантация” в хирургичната клиника на Cochin Hospital, Париж при професор О. Soubrane и „Лапароскопска колопроктология” в Hospital of Monfalcone, Италия при професор J. Pinjata.

От 2007 г. е ръководител на програмата за Чернодробни трансплантации на ВМА, а от 2009 г. е ръководител на Клиниката по Чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА.

През 2009 г. защитава дисертация на тема „Рак на панкреаса – мултидисциплинарен подход и възможности за хирургично лечение” за придобиване на научната степен „Доктор на медицинските науки”.

През 2010 г. специализира лапароскопска чернодробна хирургия в Elan Court Training Centre в Париж, а през 2011 г. е избран за национален консултант по трансплантология. От април 2019 г. е главен координатор към експертния съвет по медицинската дейност „Трансплантология” към Министерство на здравеопазването.

През месец януари 2013 г. е избран за почетен член на Френската академия по хирургия.

Проф. Владов, днес ще бъдете ли в операционната (7-ми август – бел. ред.). Можете ли да кажете за кой пореден път влизате в нея?

Определено не бих могъл да кажа за кой пореден път влизам в операционната. Аз оперирам общо взето всеки ден; много често – в събота и неделя. Така че – влизам за n-ти път.

Това, което е важно да се отбележи е, че съм от активните хирурзи, които оперират почти всеки ден. Правя по две, а понякога и по три операции на ден, големи.

Колко години минаха от първата Ви операция? Спомняте ли си за каква интервенция ставаше въпрос и как премина тя?

Първата операция, която направих беше на един пациент с остър апендицит. Тогава, в тези години, като млади доктори нещата ги измервахме в „апендицити“.

Спомням си, че тази операция я бях сънувал десетки пъти – всеки етап на интервенцията, отварянето, разреза, отварянето на коремната стена, намирането на апендикса, кисийния шев, лигатурата в основата и т.н.

Това беше една операция, която аз постоянно я „въртях“ в съзнанието си, защото очаквах, че ще ми дадат да я направя. Аз тогава бях доброволец като студент в екипа на Първа хирургична клиника на „Пирогов“.

И доц. Кондарев, който тогава работеше още в „Пирогов“, ми даде да направя първата операция на апендицит. Това си го спомням съвсем ясно. Не помня пациента като лице и пр., но това беше първата интервенция, която ми беше дадена да направя и то като студент в пети курс.

Вие сте известен специалист по трансплантациите. С какво Ви „грабна“ точно трансплантологията?

Трансплантологията е естествено развитие на хората, които се занимават с жлъчно-чернодробна хирургия и хирургия на черния дроб и панкреаса. Чернодробната трансплантация е „черешката на тортата“ в тази професия, ако мога така да се изразя.

Тя е едно голямо предизвикателство, защото самата чернодробна интервенция като операция, като трансплантация, общо взето е най-сложната в техническо отношение от всички трансплантации. За радост обаче е най-лесната за обгрижването на тези болни, за осъществяването на имуносупресивната терапия.

Но самото изпълнение на операцията е много сложно. Тя понякога продължава 6-8 часа, а някои трансплантации може да са и 10 часа.

Това, което е интересното и това, което е голямото предизвикателство е самото състояние на пациентите, което е крайно тежко и когато се сложи новият черен дроб, виждаш как този човек се възстановява с дни. И всъщност, след като се направи трансплантацията, тези хора могат да водят един съвсем нормален и добър като качество живот.

Това е голямото предизвикателство на трансплантациите и разбира се – техническото изпълнение, защото има много интересни възможности за правенето на трансплантациите – как ще се направят връзките между големите вени, как могат да бъдат осъществени артериалните анастомози; всичко това е едно голямо предизвикателство.

Това е хирургичното предизвикателство, а такива има разбира се и за анестезиолозите, за колегите-гастроентеролози, които гледат тези болни, които ги проследяват и им дават имуносупресивната терапия. Т.е. трансплантологията е едно комплексно предизвикателство.

Как си представяте трансплатологията след 10 години?

Бъдещото според мен е в трансплантологията, в това да могат да се правят такива големи операции – говоря конкретно за чернодробните трансплантации, въпреки че сега се откриха много лекарства за лечението на хепатит С и този вид патология намаля.

Така или иначе, трансплантацията на черния дроб ще си остане един от начините на лечение на крайната фаза на чернодробната цироза.

Мисля, че в последните години няма някаква съществена динамика в развитието на трансплантациите, по-скоро се развиват трансплантациите от жив донор и се развива миниинвазивното взимане на органа при жив донор; дясната хепатектомия се извършва лапароскопски.

Така че трансплантациите ще се усъвършенстват в технически план. Иначе като философия, мисля че през последните години няма някаква динамика в развитието на трансплантациите.

Има ли операция, която няма да забравите и защо?

Аз този въпрос не го обичам и ще кажа защо. Защото човек в живота си прави много операции, има много операции, които запомня, има много операции, които помни по един или друг начин; няма една операция.

Големият въпрос е да запазиш високото ниво да правиш много сложните операции, защото с една операция, която ще запомниш за цял живот – това не е пътят на един хирург. Пътят на един хирург е, когато дълги години прави много сложни операции. Това е големият въпрос. Иначе всеки един хирург прави една операция, която запомня, която го е впечатлила, която е направил на „един дъх“ и пациентът е оживял.

А понякога сме загубили някои пациенти и с това сме запомнили тази операция и т.н. Големият проблем е да правиш много сложни операции всеки ден, да запазиш едно високо ниво, което имам претенции, че в момента ние сме постигнали.

И това да се случва дълги години. Защото една година може да правиш много сложни операции и на следващата година да „легнеш на старите си лаври“, което не е редно. Важното е да продължиш да правиш тези операции дълго време, да запазиш нивото високо.

А коя беше най-тежката Ви интервенция?

Има много тежки операции. Тежестта на една операция зависи от много неща – от твоята физическа кондиция, от това дали си се наспал добре, в тонус ли си и т.н. Не мога да кажа коя е най-тежката ми операция.

Имал съм страшно много тежки операции и това зависи от много фактори. Най-тежката операция може би е най-продължителната, най-дългата. Това, което мога да кажа е, че нашият екип е известен с това, че работим сравнително бързо, сравнително безкръвно и затова сме толкова търсени.

Най-тежката операция може да бъде най-сложната операция. Това също може да бъде дадено като пример.

Всеки ден извършвам много сложни операции и ми е трудно да определя коя е най-тежката. Ще се повторя – най-важното е да продължи човек да прави тези сложни операции дълго време.

Така да разпредели силите си и начина на живот, че да може да ги прави в продължение на години, защото животът и кариерата на един хирург зависят от това какъв начин на живот води. Когато един хирург живее в известен смисъл аскетично, пази някакъв режим, не прекалява със свободния живот, с алкохол и пр., спортува, то той има възможността по-дълго време да прави тази сложна и голяма хирургия.

А ако го кара по-лежерно, с повече развлечения, казано най-общо, тогава лека-полека сложността на операциите ще намалее.

Нещо важно, което бихте искали да кажете в заключение…

Бих казал нещо съществено за младите лекари. Те трябва да останат в България, да работят в България. Трябва да проявят известно търпение и когато започват да работят да имат търпението да направят име, да се утвърдят на мястото, където работят, за да започнат да получават дивиденти от тази професия.

Защото оставам с впечатлението, че някои от младите лекари искат много бързо да напреднат в кариерата. В това няма нищо лошо, но трябва човек да дава също и много от себе си, за да започне да получава в един момент. Първо трябва да дадеш от себе си, за да започне професията да ти дава на теб.

Мария Радмилова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email