Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Д-р Александър Герасимов: ESMO с препоръки за лечение на онкологични пациенти в условията на пандемията от COVID-19

Специално интервю на Мария Радмилова с д-р Александър Герасимов, УСБАЛО-София. за сп. „Здравен навигатор – Онкология“.

Д-р Герасимов, няма как да не започнем с въпрос, свързан с COVID-19. Вие като онколог как усетихте пандемията – повлия ли тя на Вашите пациенти – по отношение на придържане към терапията, посещения на клиниката и пр.?

Внезапно настъпилата и неочаквана ситуация на пандемия свари неподготвени както лекарите, така и пациентите. Разбира се, имаше период на несигурност и в двете страни – колко и какви мерки са достатъчни, за да се осигури ефективна социална изолация, която да не пречи на терапията на пациентите.

В началото на самоизолирането немалък брой пациенти предпочетоха да отложат планираните си терапевтични и оценъчни визити, но сравнително бързо осъзнахме, че за съжаление онкологичните заболявания не търпят голямо отлагане на лечението и се развиват независимо от коронавируса.

Смея да твърдя, че в рамките на по-малко от месец успяхме да влезем отново в ритъм, осигурявайки безопасното лечение на пациентите ни.

Същевременно известен брой пациенти на други лечебни заведения, включително зад граница, бяха насочени за продължаване на терапията си в клиниката по Медицинска онкология на УСБАЛО, което практически увеличи ежедневните ни задължения, но с мобилизация от страна на екипа и разбиране от страна на пациентите не се стигна до прекъсване на лечебните режими на болните.

Наложи ли се да промените начина си на лечение, с оглед риска от инфекция и предпазване на онкологично болните?

Европейското общество по медицинска онкология (ESMO) публикува препоръки за лечение на онкологични пациенти в условията на пандемията от COVID-19, според които посещенията в болници следва да се ограничат до минимум, преминавайки на амбулаторни форми на лечение и отлагайки в разумни граници терапевтичните цикли.

За съжаление, не при всички лечебни схеми това е възможно, без да се направи компромис с очаквания ефект. Затова със затягане на санитарните и социални мерки в клиниката успяхме да осигурим безопасното продължаване на лечението, без да ощетяваме пациентите.

Вие сте млад специалист, с интереси в областта на простатния карцином. С какво простатният карцином стана толкова обществено значим?

Простатният карцином е второто най-често срещано злокачествено заболяване при мъжете и втората по честота причина за смърт от онкологично заболяване сред мъжете в света и в България.

Но не трябва да забравяме, че зад цифрите на статиката стоят стотици съдби на отделни личности, техните семейства, приятели. От появата на симптоми, през поставянето на диагнозата простатен карцином и целия курс на лечение, пациентът се изправя пред редица емоционални, психологически и социални промени, които неминуемо преобръщат света му и на неговите близки.

С усъвършенстване на методите за диагностика имаме възможност да диагностицираме заболяването в ранен стадий, когато лечението е много по-лесно и успешно.

За съжаление, липсата на скрининг за простатен карцином и фактът, че значителна част от пациентите се обръщат към лекар едва след поява на сериозни симптоми като болка и необходимост от поставяне на уретрален катетър, резултира в откриването на авансирали случаи, при които лечението е дълго и понякога тежко за пациента, семейството му, а не на последно място и за здравната система.

Поради COVID-19 много от научните събития станаха виртуални. ASCO беше един от първите виртуални конгреси. Повлия ли това достъпа до информация?

Необичайната ситуация на пандемия определено промени условията, в които се провеждат научните събития тази година, но това по никакъв начин не се отрази на интереса към тях.

Достъпът до важни международни световни конгреси стана по-лесен, което има своите предимства.

По време на ASCO бяха изнесени резултати по отношение на общата преживяемост в проучването PROSPER. Какво е Вашето мнение – очаквахте ли тези резултати, покриват ли се с Вашия клиничен опит?

Представените вече зрели резултати по отношение общата преживяемост в проучването PROSPER потвърждават очакванията за клинична активност на Enzalutamide при nmCRPC, докладвани при предходни анализи на проучването.

Затова не са изненада представените данни за намаляване на риска от смърт с 27% при лекуваните с Enza. Клиничният опит в нашата страна при лекуваните с този медикамент в условията на неметастатичен кастрационно-резистентен простатен карцином с време на удвояване на PSA<10 месеца е сравнително ограничен, поради относително скорошната регистрация на Xtandi за тези пациенти.

При сравнение със собствения клиничен опит на получавалите терапия пациенти с метастатичен кастрационно-резистентен простатен карцином с данните от проучвнията AFFIRM и PREVAIL, достигнахме до извода, че резултатите по отношение на PFS и безопасност доближават тези в регистрационните проучвания.

Разбира се, мащабите на тези големи проучвания и клиничния ни опит са различни, което прави невъзможно и статистически неточно директното сравнение. Получения извод обаче ни обнадеждава, че медикаментът може да постигне очакваните резултати и в реалната клинична практика.

Смятате ли, че могат да бъдат постигнати резултати в клиничната практика, сходни с клиничните проучвания?

Основната критика на клиничните проучвания е стриктния подбор на пациенти, отговарящи на точно дефинирани включващи критерии, за да участват.

В реалната клинична практика нерядко се налага да лекуваме пациенти с множество коморбидности, в увредено състояние – такива, които не биха били включени в проучванията.

Затова очакванията са резултатите за клинична полза от реалната клинична практика да са по-скромни в сравнение с данните от проучванията. За щастие от проведеното сравнение при mCRPC, Enzalutaide демонстрира сходна ефективност и безопасност, както преди, така и след проведено лечение с таксан.

Това ни обнадеждава, че може би ще постигнем не по-лоши резултати от докладваните в PROSPER при nmCRPC.

Повече информация и теми в сферата на онкологията – ТУК

Мария Радмилова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email