Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Проф. Фабио Антоначи: Наличен е нов гайдлайн за медикаментозно-индуцираното главоболие

Проф. Фабио Антоначи е един от водещите световни имена в областта на мигрената. Невролог и невропатолог, той преподава в Департамента по мозъчни и поведенчески науки в Университета в Павия, Италия.

На състоялия се Национален конгрес по неврология проф. Антоначи изнесе два научни доклада, след което прие поканата ми да продължим разговора си от миналата година с онази лека приповдигнатост, която излъчва човек , който има да съобщи нещо вълнуващо.

Проф. Антоначи, с Вас се видяхме и миналата година. Има ли новости в областта на мигрената? Една година е и много, и малко…

Новото е отварянето на пазара за ново антитяло срещу невропептида CGRP (Calcitonin gene-related peptide). Това е лечение, което се прилага инжекционно веднъж на един или на три месеца (в зависимост от медикамента) и цялата терапия приключва след 4-6м или година – зависи от отговора, защото трябав да се оценява внимателно от невролога.

Страничните явления са доста леки (запек или леки възпаления на мястото на инфузията).

Индуцираното от медикаменти главоболие – МОН беше едната от пленарните Ви лекции. Миналата година говорихме нашироко за него, но сега идвате с нова информация?

Да, така е! Имаме нов гайдлайн и според него имаме важни препоръки как да лекуваме и трябва ли да превантираме пациенти с такова състояние; как да избегнем рецидив, след като сме спрели лекарствата-причинители на МОН; как да обучим и съвветваме пациентите и т.н.

Какви са европейските епидемиологични данни за МОН?

В Европа от МОН страдат около 2% от общата популация, 93% от които жени. При пациентите с хронична мигрена този процент възлиза на 70, а при 80% от пациентие с МОН прилежаща причина се оказва мигрената. Това разстройство е сред едно от най-скъпоструващите, както за пациента, така и за обществото.

Кои са лекарствата, които най-често причиняват МОН?

Това са различни обезболяващи, аналгетици, триптани, опиоиди и ергот-деривати.

Като прелюдия към друга ваша тема за нефармакологичното лечение на тежки мигрени и клъстерно главоболие искам да Ви попитам до каква степен начинът на живот влияе върху пристъпите на мигрена?

Начинът на живот е много важен! Това е първото нещо, което съветваме пациентът да промени, защото често виждаме пациенти, които вече не правят упражнения, не се движат, затлъстяват, нямат редовен цикъл на спане през деня или през уикенда.

Хидратацията също е важна. По цял ден са в движение и чак вечерта решават да изпият 2 чаши вода. Всичко това е важно, но не само. Освен начинът на живот трябва да се вземат предвид кои са тригерните фактори. И най-добрия начин да се направи оценка на тези фактори е чрез ползването на дневник, за който говорихме миналата година. Вече има готови приложения за телефони, които улесняват попълването на данни като Headup например, който е преведен и на български.

Каква роля играе сънят като нефармакологична терапия срещу главоболие?

Спането има отношение към индивидуалния опит – на някои хора са им достатъчни по 4 часа сън, за да са активни. Други, ако не спят по 7 часа, не са изобщо работоспособни. По-важното е количеството сън да е постоянно. Често питаме пациентите дали получават главоболие през уикенда и те обикновено си признават, че това се случва събота сутрин или неделя сутрин, когато променят цикълът заспиване-събуждане.

И съветът, който им даваме е, ако искат през уикенда да спят повече, то това да е с един час, а не примерно с три. А ако усетят, че имат нужда от повече сън, тогава да подремнат малко и през деня. Така че, ако обичайното стрес ниво падне бързо през уикенда, тогава се появява силното главоболие. Формулата е: да се избягва прекомерният стрес или тоталната липса на такъв.

Ефективно ли е нефармакологичното лечение при неповлияващите се от терапия силни главоболия?

Нефармакологичното лечение е важно, защото може да се ползва или заедно с фармакологичното, или като негова алтернатива. Понякога пациентите не получават добър отговор от превантивната терапия; понякога заради страничните ефекти на тази терапия не могат да я използват; а понякога имаме налична бременност или младежи, при които е по-добре да не се използва превантивна терапия.

При тези случаи има някои възможности като стимулация на супраорбиталния нерв (Supraorbital Nerve Stimulation), сти мулация на вагус нерва – VNS ( Vagus Nerve Stimulation).

При липса на отговор може да се имплантира електрод в тила и да се стимулира окципиталния нерв – ONS (Occipital Nerve Stimulation) или Sphenopalatin Ganglion (SPG) Stimulation с поставяне на електрод над скулата или в директно в мозъка, както е при Дълбоката мозъчна стимулация – DBS (Deep Brain Stimulation).

При клъстърното главоболие има още хирургични интервенции като напр. радиохирургия с гама-нож и микросъдова декомпресия.

Какво дават тези технологични приспособления на болния, освен качество на живот и липса на болка?

А нужно ли е да дават нещо повече?

Анелия Николова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email