Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Проф. Иво Петров: „Като не изпълним моралния си дълг към пациента, това води до фрустрация”

В самия край на месец ноември България стана домакин на изключително престижно международно събитие – Ендоваскуларна Академия (BEC & ISES). В нея присъстваха студенти, специализанти и специалисти от цял свят с интерес към ендоваскуларните методологии, а лектори бяха световни имена, част от които пионери в определени области и методи.

Заедно с научната програма, по време на събитието се извършиха и редица ендоваскуларни процедури, сложни със своята проблематика и съвсем не лишени от риск, според думите на проф. д-р Иво Петров, председател на BSET (Българско дружество за ендоваскуларна терапия), който бе домакин и основен двигател на събитието, станало възможно и благодарение на Международната асоциация на ендоваскуларните специалисти (ISEVS).

Чуждите експерти останаха приятно изненадани от качеството на апаратурата и нивото на компетентост и работа по време на процедурите. Но дали това е достатъчно, за да сме спокойни, че сме стигнали европейско и световно ниво на услугата?

Проф. Петров, от кои болници се излъчваха ендоваскуларните процедури?

От „Св. Анна”, от Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов Център, а от Аджибадем Сити Клиник болница Токуда имаше записан случай.

Може ли да се каже, че основните болници са оборудвани по световни стандарти? Такова остана и впечатлението на чуждестранните оператори…

Откъм апаратура, болниците са оборудвани, откъм снабденост – също, но откъм реимбурсация – не! Тогава става до голяма степен ангажимент на болниците да поддържат тези материали и консумативи, които са не реимбурсирани.

Това създава проблем за ендоваскуларното лечение, защото като не може пациентът да си плати, лекарският екип остава с вързани ръце. От една страна е администрацията, която ни натиска да не използваме материали и консумативи, които пациентът не може да заплати, от друга страна – моралният ни дълг към пациента да го лекуваме.

Като не можем да изпълним този наш дълг, това води до фрустрация: искаш и трябва да направиш нещо, но администрацията на болницата не ти позволява, защото не е покрито от НЗОК.

Може ли да се каже, че FFR (Fractional flow reserve) е един такъв пример?

FFR е един от многото примери.

Но той е изключително важен…

Да, той е изключително важен! Липсата на финансиране на модерните функционални и образни методи каквито са FFR, IVUS и ОСТ води оператора до ситуация, при която като види на обикновената ангиография една гранична стеноза, в желанието си да помогне на пациента, той е склонен да имплантира стент.

По този начин Здравната каса не пести средства, напротив! Като я няма функционалната оценка, която в половината от случаите ще покаже, че тази гранична стеноза не е за стентиране и като се нароят едни ненужно имплантирани 1000-2000 стента годишно, тогава разходите на НЗОК стават дори повече.

Това се отразява и на разходите след това за медикамнозна терапия, рисковете от стенттромбози и др., нали?

Точно така. Нещата не свършват в катетеризационната лаборатория.

От пациентска гл.т. и от гл. т. на здравеопазването е по-добре да бъдат реимбурсирани скъпите методики, защото накрая те винаги излизат по-финансово изгодни за цялата система. В това число влизат и ендопротезите и сложните устройства за контрол на ритъма, защото те са от изключително значение за терапията на сърдечносъдовите пациенти.

Анелия Николова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email