Проф. Добрин Свинаров: Лабораторната медицина инфилтрира задълбочено и съвсем балансирано всички медицински специалности

В рамките на няколко дни от 5-ти до 8-ми декември, специалисти от областта на неврологията, онкологията и ревматологията обсъждаха най-актуалните теми в тези сфери на станалият вече традиционен форум MedicRON.

Един от модераторите на събитието бе проф. Добрин Свинаров, началник на Клинична лаборатория и клинична фармакология към УМБАЛ “Александровска”.

В рамките на конференция MedicRON (5-8 декември, Пловдив), представихте лекция на тема – „МАС Спектометрия като платформа за персонализирана медицина“. На какво акцентирахте като тематика и какво бихте искали да запомни аудиторията от доклада Ви?

Лабораторната медицина има особено място в съвременната клинична практика. Тя инфилтрира задълбочено и съвсем балансирано всички медицински специалности. Това е една от нейните уникални характеристики.

Втората е, че тя е „магистрала“, по която достиженията във фудаменталната наука навлизат в клиничната практика и затова, третата и най-важна особеност е, че лабораторната медицина не е параклиника, а опира в същността на целия процес в медицината – от предпазването, през диагнозата, през лечението, както и през подобряване на здравето след завършване на лечението.

Това е така от много време и съвременните характеристики на лабораторната медицина са навлизането на нови технологии, които променят начина на мислене изобщо в медицината.

Молекулната медицина е начин на мислене. Тя не е само анализ на нуклеинови киселини. Масспектрометрията, както и различни други нови технологии, променят облика на лабораторната медицина и на клиничната практика.

В конкретика, масспектрометрията е една стара техника, развиваща се повече от един век. Тя навлиза сериозно в клиничната практика и дава значителен принос с облика на молекулната медицина.

Тя ни осигурява възможност едновременно да проследим не отделни показатели, не единични биомаркери, а разбирането на целия континуитет на биологичните процеси, с обхващането на всички метаболити, големи и малки молекули, в цялостната верига на болестта и на физиологията.

Това е ново знание, ново разбиране и равнище, което ни осигурява полагане на възможно най-добрата грижа за болния човек, както и за здравия от гледна точка на подобряването на неговото здраве.

Ще дам един пример – не е едно и също да се изследва един хормон, два или три хормона, които са биологично активните субстанции, които са с най-ниска концентрация и най-малко присъстват в кръвта, и изпълняват функциите си на контрол и на регулация на биохимичните процеси. Ако същевременно можем да изследваме веригата на техните предшественици, ние добиваме ново знание, което ни дава представа за дълбочината и същността на целия процес и по този начин достига до равнището на управление на нов тип здравето на пациента. Това е ролята на масспектрометрията – една от трите нови техники, която навлиза много активно в клиничната медицина.

В САЩ се разви най-добре мястото й и ролята и в клиничната медицина. През 2016 г. беше официално признато, че тя е достигнала зрялост и вече е част от съвременната клинична практика. През 2017 г. се появиха първите клинично химични анализатори – прототипи, базирани на този принцип, които могат да доставят новите знания на равнище, което променя разбирането за молекулна медицина и за грижата за пациента.

Вие бяхте един от модераторите на финалната пленарна сесия на форума. От изнесените лекции в рамките на този панел, лично Вас какво Ви впечатли най-силно?

Тази конференция е изключително полезна, защото тя представлява интеграл на три ключови медицински дисциплини, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но събирането на медицински специалисти в тези три направления дава възможност за разбирането на медицината по нов начин – интегритет, взаимно проникване и навлизане на нови общи принципи в различните медицински специалности.

Последната сесия беше много ярка илюстрация точно на това голямо значение на конференцията, защото ние успяхме само в рамките на един панел да проследим проблеми и в областта на ревматологията, и в областта на онкологията, и в областта на лабораторната медицина, както и в областта на инженерните науки, влияещи върху значението на медицинската практика.

Онзи интеграл, който променя начина на практикуване на медицината, начина на организирането на здравеопазването и въздействието й като цяло върху популацията и върху индивидуалното здраве на всеки отделен член на обществото.

Мария Радмилова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email