Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Проф. Златимир Коларов: “Болката е най-мъчителният симптом на болния, който го откарва при лекаря”

В рамките на няколко дни от 5-ти до 8-ми декември, специалисти от областта на неврологията, онкологията и ревматологията обсъждаха най-актуалните теми в тези сфери на станалият вече традиционен форум MedicRON.

Проф. Златимир Коларов, един от ключовите участници в MedicRON и председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза направи специален коментар за нас.

Проф. Коларов, проведе се поредната интердисциплинарна конференция MedicRON (5-8 декември 2019 г.). Всъщност именно Вие открихте форума с Вашия нов филм „Болка“. Кажете защо избрахте точно това да представите на колегите си?

Болката е универсален болестен симптом – както споменах и по време на лекциите, овладяването е цел на лечението на всяка болест от Хипократ насам. Това е най-мъчителният симптом на болния, който го откарва при лекаря.

Затова аз имам една такава метафора – болката – враг или приятел. Тя не е само враг, който го измъчва, но и приятел, който иска да му помогне. Но ако болният не се вслуша в нейния „приятелски съвет“, че нещо става с него и забавя своя отговор, то тя се превръща в един „много отмъстителен враг“.

Защото тя хронифицира и вече започва да го измъчва, тогава когато няма болестотворен причинител. Т.е. както всичко в живота, нещата имат две страни.

Съчетават се и доброто, и лошото. Въпросът е да експлоатираме доброто на болката, когато тя ни казва, че става нещо – да вземеш решение, защото ако ти забавиш отговора си, то болката не е виновна.

Просто тя се превръща във враг, който започва да те измъчва, а ти си виновен, че не си се вслушал в нейния приятелски съвет. И на този проблем е посветен и филмът за болката, на който аз съм сценарист, а режисьор е Валентина Коларова. Това е нашият 14-ти документален филм заедно.

Ние работим в две направления – едното касае български исторически личности; направихме първия филм за Димитър Димов, за поета Иван Динков, за скачачката Йорданка Благоева, като го показахме и на Фестивала на документалните филми в Пловдив съвсем наскоро. Тя направи с друг екип за Гинка Станчева, сега монтира филма за Георги Парцалев.

Това е едната насока, в която работим. Другата са медицинските документални филми, на които аз гледам като на продължение на основната ми дейност с други средства.

Това, което не можем да кажем на болния в рамките на 5-10 минути, за да го образоваме, тъй като това е изключително важно, за да е просветен и да съдейства адекватно на нашите съвети и да ги реализира. Ако той не знае какво прави, това е все едно да е човек слепец, ходещ в тъмното.

Той може да се блъсне в масата, в стола, или да се препъне в прага. Ние му даваме светлина, за да знае накъде тръгва и накъде върви.

На този проблем е посветен и „Болка“, който е 54-минутен документален филм, по стандартите, където разглеждаме болката в много аспекти – като започнем от физиологичния аспект, исторически, как се е променяло виждането за болката, до социалния аспект, до психологическия и духовния аспект; един своеобразен обзор.

Това, което за мен е много приятно, филмът допадна на аудиторията. Когато говоря със зрители или слушатели, или чета литературни произведения, казвам, че за автора се говори като за умрял – или добро, или нищо.

Аз гледам какво казват, а как го казват, защото емоцията не може да бъде изиграна, винаги личи. И мога да кажа, че хората бяха убедени, възторжени и искрени в оценката си, което е удовлетворение за екипа.

Бяхте модератор на една от сесиите, посветени на Ревматологията. Бихте ли ни казали каква тематика се представи на този панел и лично на Вас какво Ви направи впечатление?

Всеки един доклад беше интересен – за паранеопластичните синдроми; имаше два доклада и един симпозиум, посветени на болката от различни аспекти.

Имаше интересна презентация за долориметрията – начина да измерим болката, защото при болката можем да измерим всеки биологичен параметър – сърдечна честота, артериално налягане, хемоглобин, чернодробни ензими…докато при болката няма как болният да каже, че го боли. Т.е. по-точно въпросът е как да определим колко е реална тази болка. На това бе посветен докладът за долориметрията.

Един манометър, който измерва налягането, което човек може да издържи, без да усети болка. В мига, в който усеща такава, вече стига своя праг на болката.

Проф. Златимир Коларов: "Болката е най-мъчителният симптом на болния, който го откарва при лекаря"
проф. Златимир Коларов

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email