Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Д-р Десислава Игнатова: „Депресията е синдром, не само болест, и може да бъде лекувана в рамките на всяко психично разстройство“

От 18 до 20 октомври в х- л „Рила”, Боровец, се проведе ХХVIІ Годишна конференция на Българската психиатрична асоциация (БПА).

Един от акцентите на събитието бе дискусионен панел „Среща на поколенията”, организиран от Търговско представителство ЕГИС Фармасютикълс, под мотото „Обучавайки другите, се учим самите ние”. Особен интерес предизвика презентацията на д-р Десислава Игнатова  от УМБАЛ „Александровска”, която представи клиничен случай, поставящ редица въпроси относно лечението на пациенти с депресивен синдром. [1]

 „Депресията е синдром, не само болест.“ – коментира д-р Десислава Игнатова. „Депресивни симптоми може да има при редица психични болести, а също и при психично здрави хора и обичайни житейски събития. Поставянето на диагноза (съгласно критериите на съвременните класификации на болестите) и необходимостта от лечение зависят от тежестта на депресивния синдром и влиянието му върху функционирането.“

Представеният клиничен случай е интересен с това, че демонстрира протичането на заболяване с депресивен синдром с различна тежест и различна степен на инвалидизация при един и същ пациент. Обсъдени са и комбинацията от фактори, водещи до изява на болестта, както и трудностите при лечението.

„А. е млад пациент, фамилно обременен с депресия, суицид и с тежки загуби в детството. На 19-годишна възраст постъпи за болнично лечение поради остър психотичен епизод с характеристика на шизоафективно разстройство. Постепенно симптомите променяха характеристиките и тежестта си: през тежка психотична депресия към тежка непсихотична, а в последствие и към умерено тежка депресия. В рамките на шест месеца след началото настъпи пълноценно възстановяване, с оставане на леки депресивоподобни оплаквания, по-близки до дистимия. При последвалото шестгодишно проследяване пациентът няма рецидив на психозата. Лекува се с оланзапин и едва от една година към терапията е добавен сертралин.“

„Когато кажем депресия, можем да имаме предвид съвсем различни състояния.“ – коментира д-р Игнатова. За илюстриране на разликите в тежестта на инвалидизация и разнообразието от „депресии“, тя цитира проучването „Глобално бреме на заболяванията“ и представи графично сравнение със сходни по тежест соматични заболявания.

„Глобалното бреме на заболяванията“ създава скала за оценка на степента, по която редица състояния се отличават от състоянието на пълно здраве. Оценката е направена от хора без медицинско образование – взели са участие над 30 230 души от пет страни в света. Методиката за оценка е комплексна, но най-общо хората са запитвани „Кой е по-болен?“ и следва да изберат между случаи, описани без никаква медицинска терминология. Резултатите са във форма на оценка от 0 (състояние на пълно здраве) до 1 (състояние, равносилно на смърт) и показват само доколко състоянието се отличава от състоянието на пълно здраве, без да отчитат последиците от заболяванията (например дали човек може да оздравее).

Фактори на тежест на инвалидизация според проучването „Глобално бреме на заболяванията“ [2]

0=състояние на пълно здраве; 1=състояние, равносилно на смърт

„Най-близко до смъртта е острият шизофренен и на практика всеки остър психотичен, включително шизодепресивен епизод.“ Това е най-високата оценка за тежест на инвалидизация от всички включени в изследването състояния (психични и соматични). По-тежка е дори от прекъсване на гръбначния мозък на ниво шия (пълна загуба на движения и сетивност от шията надолу). Тежък депресивен епизод е сравним с травмена болест на мозъка или дълготрайните последици от тежък инсулт. Умерено тежката депресия би могла да се сравни с тежка хронична обструктивна белодробна болест.

Леките депресивни синдроми и дистимията, макар да са с най-малка тежест, всъщност са сравними с инвалидизацията при остро инфекциозно заболяване (напр. малария) и също не са за подценяване, особено имайки предвид факта, че за поставяне на диагноза дистимия е необходима  продължителност на симптомите поне две години.

„Лечението на депресивния синдром зависи от тежестта му, а антидепресантите лекуват синдрома, а не болестта.“ Докато при тежките синдроми лечението може да бъде с комбинация от антидепресанти, тимостабилизатори, антипсихотици, електроконсулвсивна терапия, то леките синдроми могат да бъдат лекувани с антидепресанти и психотерапия. Особен проблем представляват случаи като представения за обсъждане, които имат единичен психотичен епизод и все още неясен хода на протичане на болестта.

„Обичайно се смята, че пациентите с психотични епизоди не могат да бъдат лекувани с антидепресанти, поради риск от влошаване на психотичните симптоми или рецидив. Ако такива пациенти развият депресия, лечението с антидепресант най-често се избягва или пък включването на антидепресант се забавя значително. Така беше и в настоящия случай.“

Д-р Игнатова цитира метаанализ с над 36 проучвания, сравняващи ефикасността на антидепресанти за лечение на пост-шизофренна депресия, който установява, че добавянето на антидепресант при пациенти с изявен депресивен синдром не влошава хода на психозата и не води до рецидив.  

„Депресията е синдром, който може да възникне и да бъде лекуван в рамките на всяко едно психично разстройство.“


[1] името, възрастта и всички обстоятелства около боледуването, които биха позволили идентифициране на пациента, са модифицирани с цел невъзможност за разпознаването му

[2] Източник: Haagsma JA, Polinder S, L Murray CJ, et al. Disability weights for the Global Burden of Disease 2013 study. Lancet Glob Heal. 2015;3:e712-e723. doi:10.1016/S2214-109X(15)00069-8.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email