Проф. Наир: „Имаме нужда от методи отвъд ангиографията при транскатетърни манипулации.“

В периода 17-20 октомври 2019 г. в гр. Правец се състоя ІX Национален конгрес по интервенционална кардиология. Специален гост-лектор на конгреса бе проф. д-р Рави Наир от Cleveland Clinic Main Campus, САЩ, който бе модератор на обучителен модул за СТО, сесия със случаи на живо и такава, посветена на усложненията в катетаризационната лаборатория.

Рави Наир е университетски преподавател и професор по медицина повече от 15-години, а в интервю за Medical News той сподели повече за диагностичните възможностии проследяване посредством интракоронарно образно изследване.

Проф. Наир, една от лекциите Ви в научната сесия, посветена на функционални и образни методики за подобряване на непосредствените и дългосрочни резултати при коронарни интервенции, касаеше интракоронарното изображение и коронарната физиология, определящи реваскуларизацията в ежедневната Ви практика.

Ние имаме нужда от методи отвъд ангиографията, ако искаме да упражняваме оптимална грижа за пациента при транскатетърни манипулации. Интраваскуларната оценка може да е физиологична или образна като се прилага както при диагностиката , така и в хода на лечението. Забележителното е, че 75% от пациентите след провеждане на изследване с IVUS (Intravascular Ultrasound) търпят ключова промяна в таргетната терапия.

Как интраваскуларното изображение е застъпено в практиката на интервенционалните кардиолози?

Това е изключително важен оценъчен метод при пациенти с лезия на Left Main (LM) . Ключов момент е поставянето на правилна и точна диагноза, защото се наблюдават сериозни усложнения при половината от тези пациенти. Ако се лекуват само медикаментозно, прогнозата им е изключително лоша за следващите 5-10 години, затова при лезия на LM се препоръчва преминаване към интервенционално лечение с поставяне на интраваскуларен байпас.

Какво е мястото на IVUS след провеждане на транскатетърна манипулация?

Освен за прецизно диагностициране IVUS има своето място и в хода на лечението. След стентиране този метод може да се използва за проверка дали стента е оптимално разгънат и дали има проблем с ръбовете, които биха повлияли негативно върху прогнозата на пациента. Тоест, след лечение с PCI (percutaneous cardiology intervention) интраваскуларното изображение дава възможност на лекаря да провери дали е направил процедурата по възможно най-добрия начин.

В какво се изразяват основните разлики между IVUS и OCT (Optimal Coherence Tomography) – две ключови методики за интракоронарно изображение?

В повечето ситуации двата метода са взаимозаменяеми, но те имат и своите индивидуални ниши. Едно от предимствата на IVUS техниката е, че се използва от много по-дълго време в сравнение с OCT. Това означава, че IVUS е по-широко разпространен в болничните заведения, а медицинският персонал, работещ с него, е по-опитен. Също така IVUS не изисква инжектиране на контраст за разлика от OCT и се явява предпочитан метод при оценка на количеството плака в лезия на LM, както и при лезии на остиума.

ОCT е препоръчителен в други ситуации: за установяване проблеми със стента заради много доброто изображение на съдовия срез.Аз лично препоръчвам IVUS-техниката.

Проф. Наир: „Имаме нужда от методи отвъд ангиографията при транскатетърни манипулации.“

Кои са предизвикателствата пред специалистите в използването на образни техники в интервенционалната кардиология?

Такива възникват в случаите на много плътна лезия или извит под малък градус съд, при които лекарят може да не успее да прекара устройството през съда. Друго предизвикателство е цената на апаратурата. Но клинични недостатъци при прилаганенто на образни техники не се наблюдават.

Какво е впечатлението Ви от българските интервенционални кардиолози?

Тези от тях, които познавам, са много опитни и начетени,и спокойно можеш да се обърнеш за съвет към тях. Те са академично силни и клинично добри.

Проф. Наир изнесе още няколко лекции: за инициативата CHIP, касаеща PCI при високорискови пациенти с комплексна анатомия и за американската гл. т. в дебата TAVI – game changer при аортна клапна болест.

Десислава Накова, Анелия Николова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email