Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Проф. Георги Балаценко: Научната програма на XI-ти Национален конгрес по хематология бе уникална по своя характер

В периода от 10-ти до 13-ти октомври в РИУ Правец се състоя XI-ти Национален конгрес по хематология и XIII-ти Балкански Ден, организирани от Българско медицинско сдружение по хематология.

Интервю за нас даде проф. д-р Георги Балаценко, председател на Научния комитет на конгреса.

Проф. Балаценко, бяхте председател на Научния комитет на XI-ти Национален конгрес по хематология и XIII-ти Балкански Ден, които се проведоха от 10 до 13 октомври 2019 г. в РИУ Правец. Каква е Вашата равносметка за форума? Кои са акцентите и темите, които бихте очертали като по-интересни и иновативни?

Според мен, XI-тия Национален конгрес по хематология изпълни успешно своите основни задачи, които биха могли да се групират в 3 основни аспекта: (1) да предостави на участниците актуална информация относно постиженията в диагностиката и лечението на различните доброкачествени и злокачествени заболявания на кръвта, (2) да се даде гласност на българския опит и постигнатите практически резултати при лечението на различни заболявания във водещи хематологични клиники, както и на отделни специалисти от цялата страна, ангажирани в тази дейност, (3) да се представят данните от научни разработки, изследващи различни аспекти на биологичните нарушения, участващи в развитието на тези заболявания и идентифицирането на фактори с потенциално прогностично или предиктивно значение.

Научната програма на XI-ти Национален конгрес по хематология бе уникална по своя характер, тъй като в рамките на конгреса беше проведен и XIII-ти Балкански Ден, за пръв път съвместно с Европейската Хематологична Асоциация.

Научната програма през този ден беше посветена на острите левкемии – една изключително бързо развиваща се област по отношение на познанието за механизмите, водещи по появата им и факторите, лежащи в основата на изключителното разнообразие на клиничната им изява, отговор към лечението и прогноза, които същевременно остават едно от големите терапевтични предизвикателства на съвременната хематология.

Програмата включваше серия от образователни лекции, изнесени от водещи експерти от Германия, Испания, Холандия и Италия, посветени на съвременните тенденции в диагностиката и лечението на острите левкемии при деца и възрастни, включително и основните принципи и клинично приложение на едно изключително перспективна, но все още недостъпна в нашата страна технология, каквато е Т-клетъчната терапия с химерни антигени [CAR-T клетъчна терапия]. Представени бяха от колеги, както от нашата страна, така и от съседните Балкански страни, някои много редки случаи от практиката, представляващи казуистика в диагностично или терапевтично отношение.

Представените научни съобщения от страната бяха изключително разнообразни и трудно биха могли да се опишат с няколо думи. Най-общо, по-голямата им част бяха посветени на злокачествените заболявания на кръвта – остри левкемии при деца и възрастни, мултиплен миелом, различни форми на лимфоми и др., както и различни аспекти на прилагането на алогенната трансплантация на хемопоетични стволови клетки, като единственото средство с потенциал за излекуване при някои заболявания.

В рамките на конгреса, в две отделни сесии бяха представени и доклади от медицинските специалисти, работещи в областта на хематологията.

По отношение на кои нозологични единици специално в областта на онкохематологията, бихме могли да говорим за по-сериозен напредък при приложението на съвременни терапии?

Огромният напредък в познанието на биологията на онкохематологичните заболявания, макар и с по-бавни темпове води до разработването на принципно нови терапевтични подходи, основаващи се на използването на специфични таргетни инхибитори, насочени най-често към генни мутации, или на имунотерапия, които самостоятелно или в комбинация с химиотерапия позволяват постигането на значително по-висока ефективност.

Така например, при хроничната миелоидна левкемия, превърнала се модел за успех в онкологията разполагаме с 5 различни таргетни препарата, което дава възможност при недостатъчни ефективност или непоносимост да се смени един препарат със друг.

При острата миелоидна левкемия, през последните години бяха удобрени за клинична употреба няколко специфичните инхибитора, насочени към конкретни генни мутации, както и специфично терапевтично антитяло.

При хроничната лимфоцитна левкемия навлязоха в клиничната практика три специфични инхибитора, в резултат на което изцяло се промениха концепциите и алгоритмите за лечение. Нови терапевтични подходи навлязоха и значително подобриха преживямостта и при мултиплен миелом, лимфом на Ходжкин и някои Неходжкинови лимфоми, и при острата лимфобластна левкемия.

Същевременно, трябва да се има предвид, че въпреки изразената ефективност на новите препарати, не винаги се постига очаквания ефект. Често заболявания, които изглеждат идентични по своите характеристики, се различиват по своята биология и това може да бъде причина за първична резистентност, или такава да настъпи в вторично в хода на заболяването, след постигнат в началото ефект.

Ако трябва да отправите препоръка или послание към колегите Ви и по-специално към по-младите от тях – как би прозвучало то?

Всеки лекар иска пациентите му да са добре и посвещава целия си живот постоянно да трупа нови знания и опит. Но това никога не е достатъчно.

Напредъкът в познанието и транслирането му в нови диагностични и терапевтични подходи препуска със стремглава скорост и трудно се догонва.

Пожелавам на всеки посветил се на хематологията да не губи кураж, а да следва хода на напредъка, защото си заслужава. Усещането за безпомощност остава в миналото и хематологията е специалност, която се изпълва с все повече възможности и надежди.

Мария Радмилова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email