Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Проф. Пенко Шотеков: При наследствената форма на Алцхаймер заболяването започва по-рано

Проучват се ваксини срещу протеин, който причинява болестта, но все още сме далеч от пробив в това отношение

Проф. Пенко Шотеков е един от най-големите специалисти в България в областта на диагностиката, лечението и проследяването на пациенти с болест на Алцхаймер. Той ръководи Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, в която се предлагат всички съвременни методи за установяване на и лечение на различни форми на деменции.

По повод Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер, който отбелязваме на 21 септември, разговаряме с него до къде е стигната съвременната медицина в овладяването на това заболяване, от което, по последни данни, страдат над 60 000 възрастни хора в България. Със задълбочаване на процеса на застаряване на населението и все по-удължаващата се продължителност на живота, се очаква до 2050 година техният брой да се утрои.

Проф. Шотеков, вярно ли е, че както и много други заболявания, болестта на Алцхаймер се подмладява? Колко годишен е най-младият ви пациент?

Не, няма такива данни за подмладяване. В повечето случай заболяването се появява над 65-годишна възраст. Под 60 години са сравнително малко пациенти, около 5%, и те са предимно с наследствена форма на заболяването.

Можем обаче да говорим за увеличаване на случаите с Болестта на Алцхаймер. Това се дължи на застаряването на населението в развитите страни и подобряване на диагностиката на заболяването.
Най-младия ми пациент беше на 59 години.

Как става диагностицирането на болестта? Може ли да се обърка с други, например Деменция с телца на Леви, която има сходна картина?

Диагнозата се поставя сравнително лесно, когато заболяването е с развита клинична картина. Използват се невроизобразяващи методи за изследване на мозъка (СТ и МРТ), невропсихологически тестове, Позитронна емисионна томография, изследване за Тау протеини в гръбначно-мозъчната течност.

По-трудно се поставя диагнозта, когато се касае за т.н. леко когнитивно нарушение. Това са случаи, при които имаме най-често разстройства на паметта, без други клинични прояви и промени в невроизобразяващите изследвания. Около 45% от тези случаи постепенно преминават в Болест на Алцхаймер.

За останалите се касае за други видове деменции и състояния , които наподобяват деменция. В повечето случай при проследяване до 3 години се изяснява причината за тези нарушения. Разбира се, че със съвременните методи на изследване диагнозата може да се постави много по-бързо.

Деменцията с телцата на Леви е друго невродегенеративно заболяване на мозъка.  При нея  има освен когнитивни нарушения и паркисоноподобни симтоми  и в по-напредналите стадии на болестта може да се разграничи.

Има ли статистика колко човека в България са засегнати от болестта на Алцхаймер?

Не може да се каже точно, но някои проучвания показват, че дементните у нас са около 100 000, като 75% от тях са с болестта на Алцхаймер.

Жените или мъжете са по-честно засегнати?

Жените са засегнати малко по-често.

Наследствено ли е заболяването? Каква е опасността при болен родител наследниците му също в един момент да развият Алцхаймер?

Изразена наследственост има в около 5% от болните. При такива случаи заболяването започва в малко по-ранна възраст. При останалите има генетична предразположеност, както и спорадични случаи.

Има ли ранни признаци, преди човек да започне да забравя, които да подскажат, че някой е засегнат от болестта?

Не, няма много ранни признаци, но когато има фамилни случаи, възможността да възникне заболяването в поколенията е малко по-голяма. Могат да се направят и генетични изследвания за предразположеност към заболяването.

В нашата болница правим подобни изследвания, които са доста точни, защото работим с една от най-големите генетични лаборатория в света – CentroGene. Все пак не съветвам пациентите да живеят с мисълта за евентуално предстоящо заболяване, което може и да не се прояви.

Съвременната медицина може ли да спре хода на заболяването или то винаги завършва фатално?

За съжаление, на този етап на развитието на медицината това е невъзможно, въпреки някои оптимистични декларации по този въпрос за положителен пробив в терапията на Болестта на Алцхаймер. Съществуващите антихолинестеразни инхибитори само забавят заболяването  за няколко месеца.

Сега се правят проучвания на близо 100 нови субстанции, но още няма положителни резултати, а само надежди. Може би най-надежни са субстанциите , които подтискат Бета-секретазата – ензим, който синтезира патологичния белтък Бета-амилоид, както и моноклоналните антитела насочени към Бета амилоида. Проучват се и ваксини срещу Тау протеина, също патологичен белтък характерен за Болестта на Алцхаймер.

Аз лично съм оптимист, че ще има лечение на Болестта на Алцхаймер, но едва ли то ще бъде открито и въведено в клиничниата практика в близко бъдеще.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email