Проф. Кацаров: „Абсурдно е клиничната пътека за заболявания на дебелото черво да е 400 лв“

Както ви информирахме, Националната конференция по гастроентерология с международно участие се проведе през месец май. Срещата бе с фокус върху преканцерозите на гастро-интестиналния тракт.

Събитието се организира от Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор беше Medical News. На форума присъстваха специалисти, специализанти, а също и специалисти от други държави.

Интервю за нас даде и бившият председател на БДГЕ и ръководител на КЛиниката по гастроентерология към ВМА – проф. Крум Кацаров:

Проф. Кацаров, бихте ли очертали по-интересните топици от Националната конференция по гастроентерология, на която присъствахте?

Основната тема бяха преканцерозите. Всички те са интересни и важни, защото самия термин означава, че водят до злокачествени заболявания на различни органи от гастроинтестиналния тракт.

Бих казал, че основните преканцерози, върху които се фокусирахме са тези на дебелото черво, поради възможността за скрининг и връзката им с най-често срещания карцином на гастроинтестиналния тракт.

Останалите карциноми от една страна са сравнително редки, а освен това профилактиката им е изключително трудна. Така че фокусът неслучайно бе изнесен преди всичко върху дебелото черво.

Бяхте и модератор на един от панелите по време на форума. Бихте ли маркирали по-съществените за Вас моменти от сесията?

Тази сесия беше посветена на сравнително рядка патология. Диагноза на този етап е много трудна, нямаме никакъв метод за скрининг на т. нар. билиарни преканцерози, които се разпознават когато се изяват клинично.

Т.е. диагнозата на ранната фаза, която би следвало да менажираме няма как да се случи, а освен това дори да ги „хванем“, няма как да се справим с тях, защото би трябвало да се прави или резекция на черния дроб, или трансплантация – т.е. неща, които са възможни само във високо специализирани хирургични клиники.

Така че те са трудни за диагностициране и лечение на този етап. Може би, това ще се осъществи на нов етап в медицината, свързан с въвеждане на иновационни диагностични методи.

Какви са впечатленията Ви по отношение на младите кадри? Има ли интерес към гастроентерологията и как виждате тяхното развитие на фона на останалите, развитите европейски държави?

Чисто количествено мога да кажа, че има интерес към специалността. Що се отнася до качеството на специализацията, ако приемем за критерии изпита за специалност, нивото на теоретичните знания е добро, но практическите умения са далеч от желаното ниво.

Това е следствие от факта, че основните диагностични и терапевтични методи се работят на добро европейско ниво в няколко водещи центъра, докато средното ниво за страната като цяло изостава.

Как може да се пречупи тази тенденция?

Преди всичко пред младите колеги трябва да има ясна перспектива за специализация и развитие. Що се отнася до темата за преканцерозите трябва да се изгради национална скринингова стратегия поне за колоректалния карцином.

Не може да се намалят основните клинични пътеки, на които практически ще се базира тази стратегия с 30% и да очакваш нещо да се случи. Какво ще направим с 400 лв., на колкото е остойностена клиничната пътека за заболявания на дебелото черво, когато имаме карцином?!

Коя част от диагностичния алгоритъм ще покрием с тези пари – колоноскопия, хистологично изследване, скенер? Това е абсурд!

Мария Радмилова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email