Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Проф. Димитър Младенов: Новите технологии, минимално инвазивната хирургия и консервативното лечение се допълват взаимно

От 6 до 8 юни в гр. Сандански се проведе за 24-ти път Национален симпозиум по урология и ендоурология, който бе приветстван лично от кмета на града г-н Кирил Котев. Специална чест оказа генералният секретар на Европейската урологична асоциация (ЕUA) проф. Крис Чапъл, който бе гост-лектор и изнесе пленарен доклад, посветен на фармакологичното лечение на долния уринарен тракт.

Симпозиумът предложи богата научна програма и висок брой фирмени симпозиуми. Темите бяха разпределени в няколко пленарни заседания: доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ) и карцином на простатата; ендоурологични операции при уролитиаза; лапароскопска и робот асистирана хирургия; заболявания на бъбрека. Засегнати още бяха темите за свръхактивен пикочен мехур, еректилна дисфункция и фертилитетни проблеми, детска урология, анестезия и антибактериална терапия в урологията.

Представяме Ви интервю с проф. Димитър Младенов, заместник председател на Организационния комитет на Симпозиума.

Проф. Младенов, какви са темите, които Вашият симпозиум ежегодно засяга?

Този симпозиум започна да се организира преди 24 години. Догодина ще празнуваме юбилей – четвърт век. Той започна като симпозиум за заболявания на простатната жлеза – доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), карцином на простатата и възпалителни заболявания на жлезата.

В последствие, поради големия интерес от страна на български и чуждестранни уролози, започнаха да се обсъждат и останалите заболявания в урологичната практика: онкологични заболявания на отделителната система; уролитиаза; андрологични заболявания; различни ендоскопски и лапароскопски техники; дори има и включени доклади от областта на анестезиологията – анестезия при различни урологични операции.

Смятате ли да каните в бъдеще специалисти от други специалностти?

Да, разбира се. Урологията е специалност, която има допирни точки с много други специалности – с коремната хирургия, със съдовата хирургия, с гръдната хирургия, с гинекологията, с нефрологията… При нас пациентите са доста по-възрастни и често имат придружаващи заболявания, които са от компетентността на други специалности в медицината.

Как се отразява повишената продължителност на живота върху дегенеративните заболявания? Медицината подготвена ли е да посрещне нуждите на пациентите?

Новите предизвикателства са в това, че ние знаем как да лекуваме доброкачествената простатна хиперплазия, но трябва да се работи върху лечение и на усложненията, върху ранната диагностика, върху добрата профилактика и информираността на пациентите, за да бъде качествено лечението.

Напредъкът на оперативните технологии създава ли терен за конфликт между консервативното и хирургичното лечение?

Новите технологии, минимално инвазивната хирургия и консервативното лечение се допълват взаимно. Няма заболявания, при които консервативно и оперативно лечение да се противопоставят.

Понякога едно заболяване започва с консервативно лечение, след това се преминава към оперативно – както е при ДПХ: ако е малка простата, с не много сериозни оплаквания – лекуваме консервативно; при голяма простата и прогресия на състояние – лекуваме хирургично, като избираме метода: ендоскопски или отворена операция. При всеки пациент трябва да има индивидуален подход.

А относно хирургичните методи? Изключително силно се развива напоследък роботизираната хирургия…

Днес лапароскопските и робот-асистираните операции навлизат все повече в съвременната хирургия и имат своето място в нея. В някои случаи обаче те завършват с отворена операция, но няма отворена операция, която да завърши с лапароскопска или робот-асистирана.

Това идва да ни покаже, че младите специалисти трябва първо да овладеят класическата отворена хирургия, за да могат при необходимост да се справят ефктивно с настъпилите усложнения.

Отворената хирургия е златен стандарт. Не се ли минава задължително през нея?

Предполага се, че един специалист, който се развива хармонично, би трябвало да извършва (особено в една университетска клиника) и отворени, и лапароскопски операции, а не да се специализира тясно само в една посока.

Къде са пробойните във вашата специалност? Къде в бъдеще науката и техниката трябва да се концентрират, за да отговорят на неуточнените въпроси?

По отношение на бъбречната трансплантация има какво повече да се желае. Трябва да се реши въпроса с донорите и да не се разчита само на живи или трупни донори. Има какво да се направи и в областта на онкологичните заболявания.

От друга страна урологията е една от най-добре развитите технологично специалности. Няма част от отделителната система, която да не може да бъде достигната по ендоскопски път, което ни помага много в нашата ежедневна оперативна дейност.


Анелия Николова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email