Проф. Тодор Кантарджиев: Ние сме единствената държава в света, в която няма реимбурсиране на антибиотиците в доболничната помощ

По време на семинар в Старосел на тема „Защитени заедно, защото ваксините действат“ , огранизиран от Българско сдружение по иновативна медицина във връзка с Европейската имунизационна седмица (24 – 30.04.19 г.), проф. д-р Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни заболявания даде специално интервю за Medical News.  

Мотото на инициативата тази година е „Защитени заедно, #Ваксините Действат” (“Protected Together, #Vaccines Work”)!”. За популяризиране на посланията са създадени и два хаштага #Vaccineswork и #immunizeEurope.

Проф. Кантарджиев, има ли опасност от възникване на национална епидемия от морбили на фона на нарастващия брой случаи?

Република Северна Македония обяви миналата седмица национална епидемия, като случаите на болни от морбили там са над 1000. При нас – са около 500. Относно това какви са тенденциите – в Благоевградска област случаите намаляват и се надявам това да продължи в рамките на близките седмици. Това, което плаши, са рязко увеличаващият се брой болни в периферни квартали на София и фактът, че случаите в градовете Самоков и Ихтиман нямат склонност да намаляват.

Епидемия, според Закона за здравето, в страната обявява министърът, в областта – директорът на РЗИ. В момента епидемия няма, има епидемично разпространение на вируса на морбили. Засегнати са основно 3 области, плюс единични внесени случаи в останалите райони. Например, в област Бургас наблюдаваме няколко внесени случая, които остават без епидемично разпространение. Това обикновено говори за добре работеща система на здравеопазването.

Как оценявате идеята първата имунизация срещу морбили да се направи преди 13-месечна възраст, с оглед на ситуацията в момента?

На този етап не оценявам положително тази идея. Според кратката характеристика (КХП) на двете ваксини срещу морбили, паротит и рубеола, които са на световния пазар, може да се прилагат на 9 или 10 месеца, в зависимост от КХП.

Трябва да се знае, че ако ваксината се поставя преди 13 месеца, задължително трябва да се прави след година реимунизация, защото имунната система на детето не е достатъчно зряла и едно ваксинационно покритие във високи проценти не може да се очаква.

Какви мерки можем да вземем срещу внесените случаи на вируса на морбили, проф. Кантарджиев?

Първото важно нещо е, когато човек се връща от чужбина, да не контактува задължително най-малко 2 седмици с бебета под 14-месечна възраст, когато те не са ваксинирани и не са развили имунен отговор при имунизацията срещу морбили, паротит и рубеола на 13 месеца.

Второто задължително нещо следва факта, че около 22 % от всички случаи на морбили до момента са на деца до 14-месечна възраст, което говори за нехайството на майките, че деца под възрастта за ваксинация осъществяват неправилни контакти с други болни.

Третото е, че не трябва да се ходи в държави с високо разпространение на морбили, курортите по Великден в Гърция и Македония трябва да бъдат редуцирани.

Четвърто – задължително трябва да се вземат много строги мерки в болниците по отношение на подготвеността на медицинския персонал и на болниците за реагиране на въздушно-преносима инфекция.

Трябва да се подобрят противоепидемичните мерки в болниците. Освен това е редно болниците да вземат мерки, за да може да се направи в собствената им лаборатория изследване на персонала, работещ в детските отделения и в тези по инфекциозни болести, да се види до каква степен има имунизационно покритие. Да се изследва персонала за наличие на антитела от клас ИгГ. Случаите на морбили само показват, че обучението на персонала и мерките не са достатъчни.

Всяка една държава, която купува едни от най-хубавите ваксини и има един от най-добрите имунизационни календари в света, трябва да предприеме поредица от мерки относно контрола, съхранението, разпространението, поставянето и документирането на ваксините. Никоя държава по света не дава много пари за ваксини без да проследява серопревалентността.

Всяка година в лабораториите на РЗИ, които се финансират от държавата, трябва да се изследва за антитела кръвта на здрави деца на 2-3 години, взета по повод на профилактични  изследвания. Ако тези деца масово нямат антитела срещу инфекциозните причинители, за които би трябвало да са ваксинирани, трябва да се провери кой отговаря.

Защо изобщо се стига до ситуации, при които един родител да иска да бъде вписана ваксина на детето, която не е направена?

Законно ли е да се изготвя документ с невярно съдържание? Там мисля, че сроковете за наказание бяха от – до. Т.е. не е законно да се изготвя документ с невярно съдържание. Не е законно също и да се вземат пари за нещо, което е предвидено да извършиш, а не си. Защото поставянето на ваксини се заплаща от нашата НЗОК, т.е. от парите които се вземат от всички нас.

По време на семинара се постави специален акцент на промените в имунизационния календар. Как бихте коментирали  ситуацията със заболяването коклюш?

Коклюшът е инфекциозно заболяване, което с нищо не се е променило. Разбрахме някои неща, които са съществували, но явно не сме обръщали внимание. Едно от тях е, че напрегнатостта на имунитета за коклюш, особено при новата безвредна и модерна ацелуларна ваксина, е по-кратка. Затова повечето държави предвиждат една реимунизация за коклюш в по-напреднала детска възраст, за да може да се намали честотата на това заболяване, което освен, че е много неприятно, понякога води и до усложнения, а най-тежите такива са, когато хора незнаещи, че са болни или носители, заразят своите внучета или деца в ранна кърмаческа възраст.

На фона на това, което коментираме за коклюша при децата, опасно е, че ваксината за коклюш е многокомпонентна комбинирана и такава за полиомиелит, за дифтерия, тетанус, хемофилус инфлуенце тип Б и т.н. Повтарям, тъй като участвах в ликвидирането на последния взрив на дифтерия в нашата срана през 1993 г., заболяха 7 деца, 6 починаха.

Морбили и коклюш трябва да са ни като обеца на ухото, защото зад тях се крият пропуски в справянето с дифтерия, полиомиелит и други опасни заболявания, които са смъртоносни. Например, Близкоизточният респираторен синдром и заболявания, които са с много голям епидемиечн потенциал и контагиозен индекс. Ако не се вземат мерки, се прави груба грешка.

Проф. Кантарджиев, до къде стигна програмата за антибиотичната резистентност, работи ли се по нея?

Има решение на Съвета на Европа, всички държави – членки да включат техните институции в програмата „One Health“. Представихме тази програма преди 3 години на министерството и сега тя се актуализира. Преди 2 седмици министерството подготви заповед за работна група от 31 души, квалифицирани в различни области, като се проведе семинар.

Миналата седмица имаше работно заседание на тази комисия и разгледахме до 82% от въпросите, постигнахме консенсус и на следващото заседание трябва да приемем тази програма, която има стратегически цели, оперативен план и бюджет. Засега всичко, което е свързано с профилактиката, ако не се направи, би струвало хилядократно по-скъпо. За да съм точен:  Мислите ли , че ако имаше контрол на ваксинациите и се правеха ваксините срещу морбили, закупени от нашето министерство, сега щяхме да имаме близо 500 болни? А това колко струва на засегнатите семейства и на държавата? Колко ще струва на една майка 3 седмици да не ходи на работа, докато детето й е болно и колко ще струва лечението на това дете?

Не може страната ни да бъде на първо място по употреба на цефалоспорини – трета генерация в болниците и на последно място в Европа по употреба на пеницилинови антибиотици в доболничната помощ и в болниците. Докато това се случва, ще имаме една много висока резистентност, която струва хиляди пъти по-скъпо, отколкото една работеща програма за антибиотичната резистентност. 

Ние сме единствената държава в света, в която няма реимбурсиране на антибиотиците в доболничната помощ, за каква държавна политика можем да говорим? Ние сме и едниствената държава в света, където изследването за заразни болести, които подлежат на задължителна регистрация, не се заплаща от здравната каса. Това не е ли пропуск?

Ще има ли някаква промяна в имунизационния календар, проф. Кантарджиев?

Предвижда се реимунизация срещу дифтерия и тетанус и коклюш. Второто е – отпадане на третата ваксинация преди реваксинацията за пневмококи и евентуално регистрация и правене на възможност за ваксинация срещу варицела по желание.

Румена Савова, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email