Австралийски учени предполагат наличието на нервни пътища между главния мозък и ГИТ, водещи до появата на синдрома на дразнимото черво

Австралийски учени изказват теорията, че може би има независими нервни пътища, които провеждат импулси от мозъка до ГИТ и обратно при пациенти, страдащи от синдрома на дразнимото черво или IBS.

„Концепцията, че тъй като има двупосочно провеждане на нервни импулси, както червата, така и главният мозък могат да предизвикат симптомите на IBS, е важна стъпка към решаването на мистерията как и защо възниква заболяването”, заяви д-р Никълъс Тали от университета в Нюкасъл. 

Въпреки някои експериментални доказателства, идеята за независим нервен път остава доста спорна. 

Екипът на д-р Тали използва въпросник, съставен съгласно критериите Rome III, за да тества хипотезата, че има специфичен чревно-мозъчен синдром, при който гастроинтестиналните симптоми предхождат появата на психологически дистрес при пациенти с функционални стомашно-чревни заболявания.

Изследването обхваща 1900 пациенти, 16.5% от които страдат от  IBS, 14.2% имат функционални смушения, 11.8% имат постпрандиален дистрес синдром и 6.1% страдат от епигастрална болка. 

По време на едногодишното проучване, 6.4% от участниците развиват новопоявил се синдром на дразнимото черво, а при други 7.2% се наблюдават функционални смушения. За сравнение, при почти половината от индивидите, страдащи в началото от IBS или функционални смущения (FD), симптомите отшумяват. 

Индивиди с високи изходни нива на тревожност и депресия са с по-голям риск от развитие на IBS или FD по време на последващата година, а от друга страна за пациенти, които в началото вече страдат от тези състояния, има голяма вероятност за появи на тревожност и депресия в хода на наблюдение.

„Предположихме, че има два отделни типа функционално гастроинтестинално заболяване, които други учени не признават”, обяснява д-р Тали и допълва:

„Например, IBS може да започне с чревни симптоми (болка, диартия, констипация, подуване и т.н.) при участници без емоционално натоварване и чак след това да се отключи депресия или неспокойствие. Това ни навежда на мисълта, че чревните симптоми отключват цялата палитра от емоционални смущения.”

„От друга страна, приехме, че има още една, съвсем различна подгрупа, при която болестта започва с тревожност или депресия и от своя страна в последствие се появяват клинични белези от страна на ГИТ, тоест като усложнение на първично заболяване на нервна почва.”, казва д-р Тали. 

„Наблюденията ни имат голямо терапевтично значение, защото показват че лечението трябва да има за цел първо нервната или първо храносмилателната система, в зависимост от това, откъде произлизат първите симптоми.”

Д-р Пол Енк, специалист по IBS от Университета в Тюбинген, Германия, заявява:

„При всеки пациент, идващ в клиниката едновременно с гастроинтестинални и психиатрични симптоми, насочващи към синдрома на дразнимото черво, е задължително да се уточни точният им произход. Психиатричните отклонения могат да са придружаващо заболяване към налична дисфункция от страна на ГИТ и по същия начин интестиналните оплаквания могат да са независими от психиатричното състояние на болния”.

„Погледнато по този начин се чудя защо авторите на изледването приемат, че тези два „нервни пътя” са нещо изцяло независимо, при положение че от проучването не става ясна тяхната точна кинетика. Тоест чревните симптоми се появяват след произволен период от време от поведенческия проблем, което важи и за обратния вариант. Не виждам как можем да говорим за диференциран нервен път.”, категоричен е д-р Енк.

 

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email