Съвременна диагностика и лечение на синдрома на раздразненото черво

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Доц. Венцислав Наков от Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Царица Йоанна”-ИСУЛ изнесе презентация на тема “Съвременна диагностика и лечение на синдрома на раздразненото черво” на специална среща за гастроентеролози организирана от Валмарк.

“Става дума за добре познато от много години заболяване. Старите терапевти го наричаха “спастичен колит”, през 80-те години- „colon irritabile”, а после се разбра, че проблемът не е само в дебелото черво.”, каза доц Наков и допълни, че това е най-честото функционално гастроинтестинално заболяване.

Сред патогенетичните механизми, отговорни за развитието на болестта са  нарушена регулация “мозък-черво”, нарушения на гастроинтестиналния мотилитет, повишена висцерална перцепция и др.

Според критериите Рим IV от 2016г. синдромът на раздразненото черво  обхваща рецидивираща коремна болка поне веднъж седмично през последните 3 месеца, свързана с дефекацията, с промяна в честотата на изхожданията или с промяна на вида им.

Доц. Наков се спря на факта, че последното обновяване на критериите понятието “дискомфорт” се заменя с “болка”, с което 40% от отговарящите на Рим II не се считат за болни според Рим IV.

Относно съвременната диагностика на синдрома на раздразненото черво той обясни, че тенденциите са насочени към т. нар. „положителна диагностика” при отговаряне на Рим III критериите.

“При липса на алармиращи симптоми, при отговаряне на Рим-критериите и при определени нива на фекалния калпротектин, може да кажем с голяма сигурност, че пациентът страда от фунционално гастрионтестинално заболяване”, подчерта доц. Наков.

По отношение на терапията доц. Наков заяви:

“Важно е, колеги, пациентът да бъде информиран за състоянието, в което се намира.”

Сред терапевтичните опции са приемът на псилиум, омекотяващ фецеса, пребиотиците, стимулиращи чревните бифидобактерии, и симбиотици, увеличаващи честотата на дефекациите.

„Храносмилателните ензими се използват често в терапията на синдрома на раздразненото черво, особено в комбинация с пробиотици и пребиотици.”, обясни доц. Наков.

В хода на презентацията си доц. Наков описа по-подробно продуктовата гама на Биопрон IBS-Symbio на фирмата Валмарк- често използвани при овладяване на симптомите на синдрома на раздразненото черво-с храносмилателни ензими при задържане на газове, с високо съдържание на фибри при констипация и с бактерия S. boulardii при изразена болкова симптоматика

Друга опция е рифаксимин – нерезорбируем полусинтетичен антибиотик, който унищожава метанообразуващите бактерии, като метаниът е основна причина за констипацията, срещана при пациенти със заболяването, отбеляза той.

В рамките на своята презентация доц. Наков сподели клиничния опит, натрупан до момента от приложението на продуктите на Биопрон при пациенти със синдром на раздразненото черво. Той цитира проучване, направено в Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ, което обхваща 15 пациенти на средна възраст 36г., отговарящи на Рим IV критериите за IBS. Те са преминали през колоноскопия и микробиологично изследване и приемат препарата „Биопрон дрожди”  два пъти по една капсула на ден в продължение на  един месец.

„След лечението с „Биопрон дрожди” трима от уастниците продължават да имат диария, а петима- болка. Това е обяснимо, тъй като диарията се повлиява по-бързо, докато болката има по-сложна генеза.”, каза доц. Наков и допълни:

„В крайна сметка при 13 от общо 15-те пациенти се нормализира дефекацията от веднъж на пет дни до веднъж на два дни, а при87% има подобряване на симптоматиката.”, каза в заключение той.

Вижте цялата презентация тук:

Божана Димитрова, д-р Ана-Мария Младенова, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email