Доц. Венцислав Наков: Извършването на колоноскопия не е нужно при всички пациенти със синдром на раздразнено черво

На 23.02.2018 в хотел „Вега“ се проведе научна среща за синдрома на раздразненото черво (СРЧ), организирана от компания Walmark. Лекция на тема „Съвременна диагноза и лечение на синдрома на раздразненото черво“ изнесе доц. Венцислав Наков от Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ „Царица ЙоаннаИСУЛ“.

Доц. Наков запозна аудиторията с резултати от клинични наблюдения, свързани със СРЧ и сподели опита си със серията пробиотици Биопрон. Той даде специално интервю за читателите на Medical News.

Какви са съвременните подходи за диагноза на синдрома на раздразненото черво?

Съвременните подходи са свързани с така наречената позитивна диагностика. Когато пациентът отговаря на Рим IV критериите, няма алармиращи симптоми и има негативен фекален калпротектин (ФКП), можем с 98% чувствителност да поставим диагнозата IBS (irritable bowel syndrome).

По този начин се пестят много средства и ненужните колоноскопии могат да бъдат избегнати. В някои случаи позитивната диагностика е невъзможна и тогава отиваме към другия вариант, който е диагнозата на изключването – след като отхвърлим всякаква органична чревна патология, поставяме диагнозата СРЧ.

Вие сте специалистът, въвел употребата на маркера на чревно възпаление – фекален калпротектин в България. Каква е ролята му в диагностиката на СРЧ?

Ролята му е свързана с негативната предикция. Високите стойности на ФКП говорят за налично чревно възпаление и изискват по-специфична диагностика, защото много често става въпрос за другото състояние, възпалително чревно заболяване – улцерозен колит или болест на Крон.

По време на презентацията си споменахте, че голяма група пациенти не отговарят на критериите Рим IV, но отговарят на Рим III критериите. С какво заболяване са тези пациенти и как да ги лекуваме?

Голяма част от тези, които покриват Рим III, сега не покриват новите Рим IV критерии (2016), заради императивното изискване пациентите, които биват приети със СРЧ, да имат оплаквания от коремна болка поне веднъж седмично за период от поне 3 месеца. Отсъствието на болката води до почти двукратно намаляване на честотата на тези пациенти. От проучванията в Канада, САЩ и Обединено кралство става ясно, че този процент спада от 11% до 5-6%.

Това се оказва проблем, тъй като тези пациенти в действителност са страдащи, с намалено качество на живот. Те имат абдоминален дискомфорт, но по тези критерии ние вече не приемаме, че имат СРЧ. Тези пациенти ще останат в рубриката функционални чревни заболявания, като лечението е много идентично. Само допреди една година ние сме лекували тези пациенти по един и същи начин.

Бихте ли ни споделили своя опит с продуктовата серия пробиотици Биопрон?

Ефектът на серията Биопрон е изненадващо добър, особено с тази компилация, която е създадена специално за пациентите с IBS  с констипация (Биопрон Фибри). Действително тази комбинация от най-често използваните пробиотичини щамове заедно с псилиума и пребиотичната компонента водят не само до модифициране на чревната флора, но и до омекотяване на изпражненията, увеличение на чревния транзит и много благоприятно повлияване на обстипацията при почти 90% от пациентите. Това е много впечатляващо, тъй като голяма част от популацията, не само хората със СРЧ, страдат от запек.

Освен това, Биопрон Дрожди, който е подходящ за пациенти с IBS с диария, намалява стойностите на фекален калпротектин, респективно – чревното възпаление и повлиява коремната болка и диарията. Биопрон Ензими, от друга страна, намира приложение при пациентите, отговарящи на Рим III, но не и на Рим IV критериите и при тези с функционална диспепсия.

В заключение, при всички пациенти със СРЧ ли е нужно извършването на колоноскопия?

Може би не. Ако става въпрос за млад човек, при липса на фамилна анамнеза за колоректален карцином, при липса на каквито и да е отклонения, при пълно покриване на Рим IV критериите, липса на промяна в лабораторни и други биохимични изследвания, особено на ФКП, аз мисля, че няма да сбъркаме, ако поставим с много висока доза сигурност диагнозата IBS.

Казах къде можем да сбъркаме, някои заболявания са много редки. Объркване може да възникне при въглехидратната малабсорбция, но в този случай колоноскопия не е нужна. Във всеки случай, когато имаме и най-малкото съмнение, че можем да сбъркаме нещо, по-добре да направим ненужна колоноскопия, отколкото да пропуснем нещо по-сериозно.

Божана Димитрова, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email