Кръвни тестове помагат за диагностицирането на пациенти със синдром на дразнимото черво

Изследователите са на мнение, че кръвен тест за антитела срещу бактерийни токсини позволява на повечето пациенти със синдром на дразнимото черво с преобладаваща диария (D-IBS) да избегнат инвазивните ендоскопии, които при други условия са нужни за да се диагностицира болестта на Крон или улцерозния колит.

Тестът, който е представен на годишната конференция Digestive Disease Week (DDW), показва оптимистични предварителни данни „за над 98% успеваемост” за IBS в експеримент, включващ 2,700 пациенти със синдром на дразнимото черво (IBS), с хронични възпалителни чревни заболявания (IBD) и с глутенова ентеропатия, както и здрави контроли, съобщава д-р Марк Пиментел от Cedars-Sinai Medical Center в Лос Анджелис.

Д-р Пиментел обяснява, че тестът отчита антитела срещу цитолитичния токсин CdtB и срещу винкулина, освобождавани от бактерии, които причиняват хранителни отравяния. Голяма част от по-ранните изследвания показват, че хранителните бактериални инфекции могат да доведат до IBS чрез отключване на на автоимунна реакция.

Тъй като симптомите на IBS са неспецифични и могат да се наблюдават и при IBD (улцерозен колит и болест на Крон) и глутеновата ентеропатия, както и при много други заболявания, пациентите биват подлагани на скъпи и времеотнемащи изследвания за поставяне на точната диагноза.

Д-р Пиментел отбелязва, че IBS се диагностицира по метода на изключването, което означава, че пациентите преминават през различни тестове за други заболявания със същата симптоматика преди да се постави диагнозата. В случая това означава повтарящи се колоноскопии, което е инвазивно, скъпо и неконфортно за пациента.

Кръвен тест, който бързо изключва диагнозата IBS, би бил от значителна полза за пациентите, защото би довел до намаляване на цената, неудобството и дискомфорта, свързани с колоноскопиите, по думите на доктор Пиментел.

За експеримента, той и колегите му събират 2 375 пациенти с D-IBS, диагностицирани в съгласие с Rome III критериите*, както и 142 пациенти с IBD,121 с глутенова ентеропатия (диагностицирани според стандартни методи) и 43 здрави доброволци.

Кръвните проби са тествани с ELISA анализ за анти- CdtB и за антивинкулинови антитела.
За разграничаване на IBS от IBD, анти-CdtB анализът показва площ под ROC кривата от 0.81. Антивинкулиновият тест показва площ под кривата 0.62.

Анти- CdtB тестът показва специфичност от 91.6% и чувствителност от 43.7%; за антивинкулиновия тест специфичността и сензитивността са съответно 83.8% и 32.6%. Според Пиментал, комбинирането на резултатите от двата анализа води до специфичност много над 90% и прогнозна стойност от 98.6%. По думите му, такива резултати биха позволили на клинициста да отвхърли с увереност възможността за IBS.

Двата анализа не са толкова удобни за диференциална диагноза между IBS и глутенова ентеропатия при площ под кривата от 0.61-0.63 съответно за двете антитела и с оптимизирани специфики в обхвата от около 80%. Въпреки това, доктор Пиментел казва, че това не е проблем, защото диагностичните тестове за глутенова ентеропатия са по-малко обременяващи за пациентите.

Той също твърди, че ниската чувствителност спрямо IBS при анти- CdtB/ винкулин тестовете не представляват сериозен проблем, той като сензитивността е изискване за скрийнинговите тестове. За тест, изготвен главно за изключване на други диагнози при пациенти с изявена симптоматика, от значение е специфичността.

* Диагнозата IBS се поставя на базата на модифицираните критерии от Рим ІІІ (2006 год.):

Рецидивираща коремна болка или дискомфорт (неприятно усещане, което не се описва като болка) поне 3дни на месец през последните 3 месеца, с начало на симптомите поне преди 6 месеца в съчетание с 2 или повече от следващите критерии:
1. Облекчение след дефекация и/или
2. Начало свързано с промяна в честотата на дефекацията и/или
3. Начало свързано с промяна във формата (вида) на изпражненията.

Промяната във формата на изпражненията се оценява по Bristol Stool Form Scale – BSFS, която разделя изпражненията в 7 типа.

Подкрепящи, но не жизнено важни за диагнозата са и: промяна в акта на дефекацията (усилие, незавършена), слуз в изпражненията, подуване на корема.

Адаптация: Анна-Мария Младенова и д-р Радислав Наков

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email