Евтин и лесен скрининг за моногенен диабет

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Списание МД

Метод, базиран на изследването на два биомаркера – нива на С-пептид и наличие на островни антитела, може да бъде използван като скрининг за диагностициране на моногенни форми на захарен диабет, включително на MODY (maturity-onset diabetes of the young, възрастов тип диабет при млади хора).

Честотата на MODY е около 3.6% от случаите на диабет на възраст 30 години или по-млади, са установили авторите на проведеното популационно проучване във Великобриатния (1).

Моногенният диабет (35 известни до момента подтипа) се потвърждава с молекулярно генетично изследване, което е скъпоструващо.

В настоящото проучване е използван значително по-евтин подход – измерване на С-пептид (изчисляване на съотношението С-пептид/креатинин в урината – UCPCR) и, при случаите с UCPCR=/>0.2 nmol/mmol, изследване на автоантитела срещу декарбоксилаза на глутаминовата киселина (GAD) и на инсулином2-асоциирани автоантитела (IA-2A) за изключване на диабет тип 1 при пациенти на възраст около 30 години при диагностициране на диабета.

При всички участници, при които не са били открити антитела и са имали значима ендогенна продукция на инсулин, е проведено молекулярно генетично изследване за потвърждаване на свързани с MODY мутации.

При 1365 от общо 1407 участници не е била открита генетична причина за диабета, при 34 пациенти е потвърдено наличието на MODY и при 8 – на свързан с кистична фиброза диабет.

Изследването на С-пептида е установило, че 76% (979) са били с минимална ендогенна секреция на инсулин, което е индикатор за диабет тип 1 и не налага допълнителни диагностични изследвания.

Останалите 386 пациенти (28%) са били изследвани за наличие на GAD или на IA-2A автоантитела, които са били установени при 170 души (44%). При тях също е била поставена диагнозата диабет тип 1.

При останалите 216 от тези 386 пациенти, които са били негативни за GAD и IA-2A антитела, са били извършени по-нататъшни изследвания за откриване на свързани с MODY гени. Допълнителното изследване е устновило 17 нови случаи на моногенен диабет, от които – 8 души с честосрещани подтипове на MODY (Sanger ДНК секвестиране) и 9 души – с по-редки причини (следващо поколение секвестиране – NGS).

Крайните резултати са установили честота на MODY 3.6% (51 от 1407 участници; 95% CI 2.7-4.7%) от общата популация участници.

Използването на двата биомаркера може да открие един от пет случая на моногенен диабет (позитивна предиктивна стойност 20% и негативна предиктивна стойност 99.9%), коeто означава 5.6 пъти по-висока вероятност, отколкото се смята, че е популационната му честота.

В клиничната практика подобни пациенти се диагностицират неправилно като случаи с диабет тип 1, което води до ненужна терапия с инсулин.

Над 80% от всичките известни случаи на MODY са свързани със следните мутации: HNF1A (~30%), HNF4A (~10%), GCK (~30%) и HNF1B (5-10%). Останалите се дължат на по-редки мутации.

За повече информация по темата, посетете сайта на Списание МД – www.spisaniemd.bg

Използван източник:

1. Shields В., Shepherd М., Hudson М. et al., on behalf of the UNITED study team. Population-based assessment of a biomarker-based screening pathway to aid diagnosis of monogenic diabetes in young-onset patients. Diabetes Care May 2017, dc170224; DOI http://care.diabetesjournals.org/content/early/2017/05/19/dc17-0224.full-text.pdf