Съвременна диагностика и лечение на синдрома на раздразненото черво (ВИДЕО)

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Между 5-ти и 7-ми октомври в Гранд хотел Пловдив се състоя Националната конференция по гастроентерология. Организатор на събитието беше Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор – Medical News.

Един от основните фокуси на събитието бe диагностицирането и овладяването на синдрома на раздразненото черво. Д-р Радислав Наков, дм, от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ “Царица Йоанна”-ИСУЛ представи последните тенденции по темата

“Синдромът на раздразненото черво (IBS) е много сериозен проблем- от една страна обществен, от друга страна икономически, от трета медиен и от четвърта- медицински.”, заяви д-р Наков, наблягайки че патогенезата на болестта все още не е напълно изяснена.

“От друга страна има спорове дали това състояние е функционално или органично, и понякога нямаме представа как да постъпим с пациентите, които не се повлияват от лечението.”

“В основата на Рим IV критериите* е коремната болка тоест според обновяването им от 2016г. няма СРЧ без болка. Другото важно нещо е, че честотата на тази болка трябва да е поне веднъж седмично.”

Д-р Наков цитира проучване, направено в САЩ, което сравнява  Рим III и  Рим IV. Според предходните критерии честотата на IBS сред населението на Щатите, Канада и Великобритания  е 10.3%, а актуалните сега критерии показват, че заболявемостта синдрома на раздразненото черво е 5.7%.

“Според последните критерии честотана IBS намалява с 5% и вече не знам как да дефинираме състоянието на тези пациенти.”

Според друго проучване, 40 % от пациентите отговарящи на Рим III, не отговарят на Рим IV поради липса на болка, по-ниска честота на болковата симптоматика, както и липса на връзка между нея и дефекацията.

Качеството на живот на тези пациенти също е намалено, те искат да се лекуват и затова си задаваме въпроса “Какво се случва по-нататък с тях?”

В съвременната диагностика на IBS се сблъскват две терории – според едната, подкрепена от американската и от британската школа това е една “позитивна диагноза”. “Тоест пациентът трябва да отговаря на Рим IV критериите и да липсват алармиращи симптоми, тогава точността на диагносата е около 98%.”, поясни д-р Наков.

Според друга теория, по-популярна в Източна Европа (вкл. България) става въпрос за синдром, който се диагностицира на приинципа на изключването, едва след като са отхвърлени други заболявания на ГИТ.

“Може би една от причините за затруднената диагностика е, че нямаме биомаркер, който може да ни помогне в диференциране дали се касае за IBS, но най-близкия помощник на гастроентеролога в този случай е фелкалният калпротектин. Той може да отдиференцира в 95% от случаите функционалното състояние IBS от органично заболяване.”, подчерта той.

Първата стъпка от алгоритъма на поведение при подозрение за синдром на раздразненото черво е да се оцени дали пациентът отговаря на Рим IV критериите.

“Постинфекциозният IBS е едно рядко обсъждано заболяване, което в литературата се нарича още хроничен ентероколит и възниква след остър инфекциозен процес на ГИТ. Интересното е, че настъпва сред 10%-30% от пациентите като според наблюдения от Клиниката по гастроентерология на ИСУЛ се наблюдава при до 44% от тях”, обясни д-р Наков.

По отношение на терапията на IBS, той наблегна че преди началото на лечението е необходимо подробно да се информира пациента какво представлява заболяването и да се обясни, че прогнозата е добра и че медикаментозното лечение не винаги е необходимо.

“В клиниката често идват болни с умерена до тежка форма и затова е важно ние да обясним, че медикаментозната терапия влияе на симптоматиката, а не на патогенезата на заболяването”, каза д-р Наков и допълни, че ако болния не се повлиява от назначеното лечение е уместно да се обсъди преоценка на диагнозата.

Той обърна внимание на мястото на фибрите, пребиотиците, пробиотиците и хранитлните ензими в лечението на IBS и подчерта, че комбинацията на пребиотик и пробиотик се предпочита пред самостоятелното предписване на пробиотик.

“Пробиотиците имат доказан ефект при лечение на IBS, но все още не е определен точният щам, който е с най-добър ефект. Интересното е, че при пациенти, приемали пробиотици релативният риск за нова поява на симптомите е по-нисък, отколкото при болни на лечение с плацебо.”, каза младият лекар и допълни, че постинфекциозният  IBS се повлиява добре от тази група препарати тъй като намалява възпалението и се понижават стойностите на фекалния калпротектин.

Rome IV (2016) диагностични критерии за Irritable Bowel Syndrome:

Рецидивираща коремна болка в средно поне 1 ден в седмицата през последните 3 месеца, свързана с две или повече от изброените по-долу:

  • Свързана с дефекацията
  • Свързана с промяна в честотата на изхожданията
  • Свързана с промяна във формата (вида) на изпражненията

Критериите трябва да са изпълнени за последните 3 месеца със симптоматично начало най-малко 6 месеца преди диагностицирането.

Вижте цялата видео презентация на д-р Наков:

Д-р Ана-Мария Младенова, Божана Димитрова, Medical News

 

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email