Доц. Юлиан Ананиев: Често се случва дори добрият диагностик и брилянтният терапевт трудно да откриват общ език

Преди седмица в Мадрид се проведе 206-тия симпозиум на Фондация „Фалк“ на тема От нови и комплексни понятия към реалните пациенти: наука и клиника при възпалителните чревни заболявания“. За медицинските новости от събитието и важността на връзката между гастроентеролога и патолога, разговаряме с доц. Юлиян Ананиев, специалист по клинична патология.

Здравейте, доц. Ананиев. Наскоро се върнахте от  206-тия симпозиум на Фалк на тема От нови и комплексни понятия към реалните пациенти: наука и клиника при възпалителните чревни заболявания“. Кои са тези нови и комплексни понятия?

Двеста и шестият Фалк-симпозиум се проведе само преди седмица в Мадрид, Испания и то с рекорден брой участници – 118 постерни презентации и вероятно около три пъти повече присъстващи. В два дни и програма, включваща някои от най-големите имена в европейската гастроентерология, бяха представени новостите в диагностиката, терапията, проследяването, както и молекулните механизми на два от съвременните „бича“ в гастроинтестиналната патология, а именно болестта на Крон и улцерозния колит обединени под общото наименования – възпалителните чревни заболявания (IBD).

Екипи работещи върху генетичните и епигенетичните механизми на развитие на IBD, представиха концепциите за развитието на заболяването, а с това насочиха и вниманието на аудиторията към следващите презентации, в които специалисти от САЩ, Великобритания, Португалия и др. представиха съвременните методи на лечение и ефективността от тях.

И към днешна дата основните методи на терапия са anti-TNF медикаментите, като се правят опити с обнадеждаващ успех да бъде приложена и друга терапия срещу таргети в развитието на заболяването, например JAK-инхибиторите, anti-TGF терапевтични агенти и т.н.

Екип от Франция в лицето на проф. Матю Алез, представи възможностите за автоложна хемопоетична трансплантация на стволови клетки при пациенти с болестта на Крон.

Какви бяха основните изводи за практиката от симпозиума?

Макар и да не съм клиницист, след подобен форум отново трябва да напомним, че индивидуалният мултидисциплинарен  подход при всеки пациент с IBD е от основно значение. На прага сме на все по-задълбочаващи се изследвания и възможности.

Вероятно за мнозина това звучи, като „академична приказка“, но след подобен форум, няма как да не замислиш за разликата днес и преди десет години: тогава с не добре разпознаваемо заболяване – днес с огромен набор от инструментални,  диагностични и био-маркери; тогава с малки терапевтични възможности – а днес с поглед в бъдещето и откриване на нови молекули и методи за лечение.

Не на последно място и самото качество на живот. Защото знаем, че подобен тип заболявания са изключително упорити, не рядко модифицируеми и ако не пълно излекуване, то осигуряването на дълготрайни ремисии и повишаване качеството на живот при тези пациенти е от особена важност.

Вие с каква разработка участвахте на постерната сесия?

Тази година участието ми не беше пряко свързано с възпалителните чревни заболявания, а по-скоро с някои генетични полиморфизми при развитието на стомашен карцином. Фондацията осигури участието на разработката на екипа, с който работя в лабораторията по молекулярна патология в МФ на Тракийски университет, а причината за това е вероятно, че именно подобен тип полиморфизми стоят в основата на развитие не само при карцинома, но и при подобните чревни заболявания – модел, който заедно с микробиотата, метаболитните процеси и някои други характеристики се надяваме един ден напълно да опишат взаимодействието между организъм и патологичен процес, а с това да бъдат дадени и много отговори за поведението на туморните процеси в организма и как по-ефективно да ги лекуваме.

Всички добре знаем колко е важна връзката между патолога и гастроентеролога. Кои са основните предизвикателства в тази насока по отношение на възпалителните чревни заболявания?

Преди всичко трябва да „говорим на един език“. За съжаление и у нас, но и по света, често се случва така, че добрият диагностик и брилянтният терапевт, понякога трудно откриват общ език – нещо задължително за изграждане диагноза и терапевтичен подход, чиято цел е успешното излекуване на пациента.

Необходимо е все по-често заедно, дори в доста по-широк състав – хирурзи, образни диагностици, специалисти по клинична лаборатория и т.н. да усъвършенстваме протокола на работа и да спазваме препоръките на европейските медицински съсловни организации.

По този начин пациентът, независимо дали е приет в голяма университетска болница, или пък се намира в малка градска структура, но със съответните отделения, ще бъде изследван и лекуван по един и същи начин, по един и същи протокол относно диагностиката, терапията и рехабилитацията му.

Когато това не е възможно, създаването на центрове, или усъвършенстването на съществуващите вече такива, ще дадат по-големи възможности на пациентите, които се нуждаят от по-задълбочено проследяване и терапия.

Намираме Ви по време на поредния научен симпозиум, на каква тема е той?

Да, намирам се на втория панонски симпозиум на гастроентерологичната патологична група посветен на ано-ректалната патология, провеждащ се в Любляна, Словения. Всъщност това си е и своеобразно продължение на симпозиума от Мадрид.

Акцентът тук обаче пада не само върху възпалителните заболявания, но и върху голям спектър от преканцерози, неоплазмени и други заболявания ангажиращи дисталната част на дебелото черво, прилежащите тъкани и кожата.

Още един пример и за нас, като балканска страна, как с малко средства, в добра обстановка, една не малка група от лекари повишават квалификацията си относно диагностиката на някои от най-важните заболявания на гастроинтестиналния тракт.

Д-р Радислав Наков, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email