Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest

Д-р Бюрхан Рашид, абсолвент от МУ-София: Достъпът до специализация сега е много по-лесен

Днес се дипломира Випуск 2016 на Медицинския факултет към МУ-София и по този начин лекарското съсловие у нас се увеличи. В поредица от интервюта ще Ви представим част от най-младите лекари на България, ще ги попитаме дали отново биха избрали медицината като професия, къде ще продължат кариерата си и какво бислят за здравната система у нас.

В първото ни интервю по темата Ви представяме д-р Бюрхан Рашид, бивш председател на Асоциацията на студентите по медицина в България – София.

Защо избрахте медицината преди 6 години и ако можехте да се върнете назад, бихте ли я избрали отново?

Винаги съм искал да се занимавам с нещо, свързано с хората. Първите ми спомени дори са за това как искам да стана зъболекар (смее се). В по-късен етап обаче нещата се избистриха и вярвам, че съм взел правилното решение следвайки медицина. И не бих го променил никога.

Къде ще продължите практиката си? В България или  в чужбина?

Желанието ми е да започна в България. Да се уча и да работя тук. И в момента гледам на чужбина по-скоро като една възможност, която всеки един може да използва за придобиване на нови умения и квалификация. Но ако се окаже, че е невъзможно поддръжате на един минимален дори стандарт на живот, бих се замислил и аз за постоянна работа в чужбина.

Избрали ли сте си вече какво ще специализирате?

Детската хирургия е моята специалност и не бих направил компромис с друга област в медицината. Важното за мен е да правя нещо с ръцете си, прецизността и старанието, да има елемент на творчество в цялата работа.

Пък дори и мисълта да помагаш на някой още в първите дни на живота му и да се опиташ да му осигуриш дълъг живот в добро здраве е безценно. И мисля, че съм намерил правилното място за следващия етап от обучението ми.

Какво мислите за българското здравеопазване в момента?

Да започнем с позитивните страни. Българските пациенти имат широк достъп до висококвалифицирани специалисти. И това може да се случи в рамките на няколко дни. Нещо, за което се чака със седмици и месеци в Западна Европа например.

И второто е, че тези специалисти са не по-лоши от колегите си в по-развитите от нас страни. А най-големият проблем, ако мога да степенувам, е може би липсата на доверие в екипа лекар – пациент, което е последствие от недостатъчното или непропорционалното финансиране на система и липсата на кадри.

Въпреки че днес се дипломираме 367 нови магистри по медицина, въпросът, който трябва да се повдигне, е липсата на кадри при специалистите по здравни грижи – сестри, акушерки, рехабилитатори. Там проблемите са непоправимо задълбочени.

А какво е мнението Ви относно системата за специализации в здравеопазването?

Даде се един много по-лесен достъп до системата. Което аз лично оценявам като правилна стъпка. Не се оправдаха дори страховете, че местата по определени „силно желани“ специалности, като офталмология, акушерство и гинекология, дерматология и др., ще бъдат запазени за малцина – били те потомствени или с връзки. Имаме примери, които доказват това твърдение.

Но трябва да се положат усилия за отстраняването на подобни практики. Както и случаите със задължаване на колеги да останат в болницата, където са спациализирали, 5 или 10 години след придобиване на специалност.

Ще ни разкажете ли интересна случка от следването си? 

Първото ни упражнение по Проподевтика на въртешните болести. Първи ден в клиника. Вълнувахме се цялата група. Асистентът ни д-р Витлянова ни оставя при пациент, от когото трябва да снемем анемнеза и да проведем физикално изследване.

Разбира се, объркваме всичко тотално. Но накрая разбираме, че пациентът ни всъщност е лекар. Беше си реален пациент на клиниката с ИЗ, с диагноза и всичко. Просто щастлива случайност. И той ни обясни всичко, което сме направили погрешно и след това успешно го представихме на визитация.

Какво мислите за намаляването на държавната субсидия за студентите по медицина?

Дотолкова, доколкото това не води до увеличаване на семестриалните такси на студентите съм напълно подкрепящ подобна мярка. Крайно време е университетите да търсят и да намират допълнителни източници на финансиране. И това да се отнася до всички, а не само до Медицинските университети.

Д-р Радислав Наков, Medical News

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email