Д-р Станислав Чурчев: Мултидисциплинарният подход при много заболявания е все по-актуален в съвременната медицина

Специално интервю за Medical News във връзка с втория Национален конгрес за млади гастроентеролози  даде д-р Станислав Чурчев, специализант и асистент по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Какви са Вашите впечатления от втория Национален конгрес за млади гастроентеролози?

Трудно ми е да изразя мнение по въпроса, тъй като участвам в организационния комитет на събитието, но мога да кажа, че сме се постарали изключително много, въпреки ограничения ресурс, с който разполагахме.

Направихме едно събитие, отворено за всички млади лекари, не само специализанти по гастроентерология, както и студенти, които могат да се изявят пред голяма аудитория и да установят дали научната работа теоритично им харесва.

Бихте ли споделили каква е темата на Вашата лекция и кои бяха по-важните моменти в нея?

Темата на моята лекция беше: Терапевтичен подход при пациенти със синдром на късото черво,  илюстриран чрез клинични случаи. Избрах това, защото въпреки, че е едно рядко състояние, в България има не малък брой засегнати пациенти, болшинството от тях – след тънкочревни резекции, които, за съжаление, не получават адекватни грижи, което значително влошава прогнозата.

Колко често участвате на медицински конгреси в България и чужбина?

Позицията ми на асистент по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ми дава възможност да участвам сравнително често в подобни мероприятия, няколко пъти годишно, за което съм благодарен за дадената ми възможност.

Националният конгрес за млади гастроентеролози е един от малкото, организиран от млади лекари за млади лекари, а още повече е и без такса правоучастие. Трябва ли според вас тази традиция да се запази?

Отново ще изкажа мнение като част от организационния комитет на събитието, да постигнем това да няма такса за участие на събитието беше изключително трудно, тъй като финансирането идваше единствено от спонсори.

Но ние категорично решихме, че не трябва в никакъв случай младите лекари в България, които, за съжаление, разполагат с изключително малък финансов ресурс да заpлащат за този конгрес. Надявам се да имаме възможност това да продължи и в бъдеще.

Защо избрахте да специализирате гастроентерология?

Някои хора ще кажат, че има известна наследственост, но честно казано, след като съм се докоснал до всички клинични специалности, гастроентерологията беше тази, която ми хареса най-много.

Може би, защото извън хирургията, винаги съм искал да бъда в някоя от хирургичните специалности. Ние имаме възможността да работим с най-много методи, включително инвазивни манипулации, които имат огромен терапевтичен ефект.

Опишете един работен ден на млад гастроентеролог?

Не мога да кажа, че моят работен ден е най-типичният за един млад гастроентеролог, но денят ми започва с визитация на пациентите, давам назначения и изследвания, които трябва да се направят, след което преминава в извършване на ендоскопски изследваия и съответно изписване на пациенти и приемане на нови такива.

Как оценявате колаборацията между гастроентеролозите, както и тази между тях и останалите специалисти?

Мога да кажа, че в нашата болница, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ , имаме доста добра колаборация. Както е известно гастроентеролозите често работят в тясно сътрудничество с коремните хирурзи, но и с други несвързани специалности, имаме изградени добри работни колективи, тъй като интердисциплинарния подход при много заболявания е все по-актуален в съвременната медицина и ние съответно се опитваме да го прилагаме.

Заложихме на това и при организирането на сегашната конференция, тъй като сме дали възможност да се изявят и млади хирурзи, специалисти ендокринолози, невролози и други, чиито теми са свързани по някакъв начин с гастроентерологията.

Понякога в България тази комуникация става трудно, но когато се изгради екип за действие в определена насока, нещата се получават по-лесно.

България или чужбина?

За мен лично България, макар да зная, че това е свързано с изключително много трудности и несгоди. Понякога смятаме, че отношението към нас, специализантите в България, определено не е такова, каквото трябва да бъде.

Румена Савова

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email