Десетте лъжи, които лекарите казват на пациентите си

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit
  1. „Идвам след малко”

Тази лъжа не излиза непременно от устата на лекар. „Ще дойде след малко” е честа реплика и на дежурната сестра, когато половинката на лекаря звънне, за да напомни за тържеството в детската градина на наследника, за вечерята по случай годишнината от сватбата или за полета след няколко часа.

  1. „Спокойно, виждал съм това стотици пъти”

Това, скъпи пациенти, може да бъде чуто от лекуващия ви лекар докато се опитва да прикрие изненаданата си физиономия при вида на огромната, ужасна рана, с която се появявате в кабинета му.

  1. „Днес е щастливият ми ден”

Трябва да имате предвид, че това е обичайният начин на всеки лекар да каже „По дяволите, какво още ще се обърка докато свърши работният ми ден?!”. Ако чуете доктора да казва, че това е късметлийският му ден, знайте, че е съсредоточил всичките си усилия в това да изкара смяната си. Не се притеснявайте, просто кимнете разбиращо.

  1. „Всичко ще бъде наред”

Всъщност не искаме да лъжем. Дълбоко в себе си се надяваме и се молим да се окаже истина. От сърце искаме да вярваме в добрия изход от ситуацията. Обикновено казваме, че всичко ще се оправи, когато сме поставени в позицията да съобщим лоша новина: образната диагностика показва проблем, патологът е намерил туморни клетки, пациентът не се влияе от терапията. Ние наистина искаме да кажем със сигурност, че накрая всичко ще се оправи. Истината е, че понякога няма как да знаем.

  1. „Свършвам след 20 минути”

20 минути е любимият времеви интервал за всеки хирург.Това е чест израз и на сестрата, която не е стояла на едно място в продължение на четири часа и се чуди колко още може да издържи пикочният й мехур. „Свършвам след 20 минути” се чува и от старшата, която трябва да разпредели графиците за нощните дежурства. Най-честият потърпевш от тази фраза е анестезиологът, на когото се пада тежката задача да прецени колко още да държи пациента под упойка.

Истината е, че довършването на една операция е като петъчния трафик- много, ама много се надяваме да сме свършили за 20 минути. Предполагаме, че е възможно и се молим на всички божества на хирургията, защото и ние сме с празни стомаси и пълни пикочни мехури. Най-често си оставаме само с надеждите.

  1. „Още днес ще се свържа с личния ти лекар”

Това е малко като казуса „От утре почвам да се храня здравословно”. В последствие, когато се приберем у дома сме толкова уморени и гладни, че взимаме чипса от шкафа, понеже твърде много ни мързи да нарежем зеленчуците за заветната диета. Така е и с пациентите: имаме най-голямото желание да се свържем с личния лекар и разбира се, че ще го направим. Честна дума. Само ни дайте седмица…или две.

  1. „Изобщо няма да те заболи”

Опа. Извинявай. Заболя те мъничко нали? Повече от малко? А ако ти бяхме казали, че ще се почувстваш адски гадно, нямаше да ти стане по-добре, не мислиш ли? По тази причина винаги лъжем. А това, което трябва да казваме е „Изобщо няма да МЕ заболи”.

  1. „Добре съм. Наистина”

Това е лъжата, коята ние лекарите казаме включително на самите себе си. Когато шофираме обратно към болницата за кой ли път в ранните сутрешни часове и половинката ни пита дали не сме твърде уморени за това.

Когато се върнем у дома след поредния смахнат ден, приличащи на възкръснали от оня свят и семейството ни пита дали всичко е наред. Когато сестрата предложи да донесе кафе или сандвич, защото не сме спирали работа от 6 часа. Това е лъжата, която не е предназначена да навреди на пациента, но вреди на нас и за жалост я казваме често.

  1. „Виждам, че се оправяш”

Всъщност може би си по-добре. А може и да не си. Това, което искаме да кажем е „Благодаря на Бога, че още те държат краката”. Смисълът на тази лъжа е, че въпреки заболяването, въпреки упоритото пушене или въпреки сериозната травма, все още има надежда. Ние го виждаме, дори когато ти не можеш.

  1. „Пациентите имат нужда от мен”

Тази дойде като изненада. Отчасти е истина. Знаем, че реално имаш нужда от нас. Обикновено я казваме на себе си, когато нямаме възможност да сме при семейството и приятелите си. Това е лъжа, която ни стимулира да прегледаме още болни, да помогнем и винаги да сме на разположение. Много добре осъзнаваме, че имаш нужда от нас.

Но истината е: Ние имаме нужда от вас, скъпи пациенти.

Заради вас се сещаме защо се захванахме с медицина първоначално. Вие ни напомняте за баба, за чичовците, за учителката от първи клас. Имаме нужда да споделим съпричастността и уважението, които идват от пълноценните човешки взаимоотношения. Именно тази връзка помага за истинското излекуване.

___________________________________________________

Регистрирайте си профил в Medical News и публикувайте собствени статии ТУК.  Вече сами можете да създавате медицински новини!

Споделете собственото си мнение, коментари и размисли; разкажете истории свързани със света на здравеопазването, медицината, фармацията или стоматологията. Публикувайте и Ваши клинични случаи, оригинални статии, обзорни статии, клинични снимки с въпроси към тях и др.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email