Клиничен случай: Подобряване на бъбречната функция на пациент с хроничен нефритен синдром след прием на РЕНОХЕЛП®М

Д-р Даниела Костадинова, „МБАЛ – Силистра“

Касае се за мъж на 49 г., който е диспансеризиран при нефролог от  25.03. 2011 г. Началото на заболяването дебютира през м.12.2010г. по повод неовладяема АХ, чести хипертонични кризи със стойности на АН до 200/120, установени стойности на серумен креатинин до 285 µmol/l., протеинурия, хиперурикемия, което налага  стациониране в клиника по нефрология гр. София.

Проведена е ПББ, хистологичният резултат, от която е интерпретиран като дифузен мезангиопролиферативен гломерулонефрит, като поради богата имунофлуоресцентна находка в областта на базалните мембрани на глумерулите, в ДД-план е обсъден вторичен ГН при васкулит.

Проведено е ПГ лечение с КС в пулсови и конвенционални дози за общ период от 6 месеца, пулс-терапия с Ендоксан, както и антикоагулантно лечение с хепарин.

Пациентът пролежава нeколкократно в клиниката за оценка на бъбречната функция и ПГ лечение, като последната хоспитализация датира от м. януари 2015 г., когато е проведен тридневен пулс с метилпреднизолон -80-80-60mg и хепарин – 2х 5000Е, както и тридневен пулс с Ендоксан в ниски дози, съобразени с БФ.

Въпреки проведената терапия, се установява влошаване на БФ, анемичен синдром, хиперкалиемия и метаболитна ацидоза. Поради установения вторичен хиперпаратиреоидизъм, е включен към терапията парикалцитол /Земплар/ с оглед селективна VDR активация и профилактика на минерално-костните нарушения. Пациентът е насочен към съдов хирург за конструиране на постоянен съдов достъп и предстояща хрониодиализа.

Обективно състояние – мъж на видима възраст около действителната, в задоволително общо състояние, умерено изразена ПМТ. Без патологични отклонения в дихателна система, ССС- ритмична нормофреквентна СД, АН  160/100. Корем-мек, неболезнен при палпация. Крайници- умерено изразени претибиални отоци.

Параклиника

Параклинични показатели при дехоспитализация през м. януари 2015 г.:

Hb-120 g/L Ht-0,38  тромбоцити – 173×109/l, глюкоза-5,62 mmol/l, сер.желязо-15,1, ЖСК-42,5, К-6,2, 5,8, Ca-2,4mmol/l, Р-2,05mmol/l, креатинин-647µmol/l, урея-42,7mmol/l, пик. к-на – 217 µmol/l, ОБ- 73g/L, yрина-протеинурия- 0,24g/24h., седимент- 5-6 ер.на поле. Креатининов клирънс по Кокрофт- 14,68ml/min.

По настоящем kреатининов клирънс – 23,98ml/min.

Коремна ехография-Черен дроб- горногранични размери, хомогенна структура. Жлъчен мехур-без калкулоза в лумена. ДБ – 108/43мм, паренхимна зона, редуцирана до 10mm, повишена ехогенност, малки ретенционни кисти. ЛБ – 102/45mm, паренхимна зона 13mm, ехогенност IIст., малки ретенционни кисти. Слезка-нормални размери и структура. Пикочен мехур – без дефекти в изпълването.

Терапия

Пациентът започва да приема РЕНОХЕЛП М от м. януари 2015 г. в доза 3х1 табл., без прекъсване. В следващите месеци при диспансерните прегледи и контролни изследвания се установи значително подобрение на БФ, което се демонстрира със следните стойности-креатинин 622µmol/l, 495, 517, 463, 446, 396 (Фиг. 1), урея 31.7 mmol/l, 17.6, 17, 19.5, 18, 21.9 (Фиг. 2), пик. к-на – 419 µmol/l, 526 и 217.

Терапия в момента – Земплар – 1мкг дн.,Празозин – 2х 2 мг,Тенокс- 2х 1 тб./5 мг/,Конкор – 2,5 мг,Трифас – 2х1 тб, Аспирин протект- 1 тб.,натриев бикарбонат – 2х1 тб., Милурит – 100мг., Ренохелп М – 3х1 тaб.

Резултати от амбулаторно лечение след прием на РЕНОХЕЛП®М

snimka 1 reno

snimka 2 reno

Изводи

– РЕНОХЕЛП М повлиява ефективно бъбречната функция при лечението на нефритен синдром  на пациенти с ХБН

– лечението с РЕНОХЕЛП М води до понижаване на креатинин и урея в кръвния серум

– РЕНОХЕЛП М не показа нежелани странични действия, има отлична поносимост и може да се прилага продължително време,  позволявайки отлагане на хд лечение

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email