Десетте най-големи заблуди от медицинските сериали

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Д-р Стюард Фаримънд е бивш лекар, писател, водещ и е едно от лицата на списание Guru. Личната му история е вдъхновение за останалите. През 2008г е диагностициран със злокачествен тумор на мозъка. Въпреки успешната операция е принуден да изостави медицинската си практика. Оттогава се посвещава на благотворителност и организира кампании, с които запознава обществото с проблемите на хората с неговото заболяване. В блога си пише статии както на здравни, така и на социални теми.

Медицинските телевизионни драми открай време са начин хората да се забавляват пред малкия екран. Те отговарят на всички изисквания на зрителя за добро прекарване: напрегнат сюжет, ситуации между живота и смъртта, интензивни взаимоотношения, етични дилеми, кръв и страх.

Днес по-популярни от всякога, медицинските драми са изминали дълъг път през последните 50 години, но до каква степен случващото се в тях отговаря на истината?

Всички лекари носят бели престилки

er docs1

Щом е лекар, значи носи бяла престилка, нали така? Лекарите винаги са предпочитали да носят специално облекло, което да ги отличава, но знаете ли, че в миналото медиците са обличали тъмни дрехи? Преди около 100 години обаче това се променя и лекарите слагат бели престилки, символизиращи науката и чистотата.

Ироничното е, че персоналът на  съвременната болница е изоставил бялото облекло, защото всъщност е доста мръсно. Въпреки че пациентите винаги си представят доктор в бяла престилка, истината е че около една трета от престилките приютяват  болестотворни бактерии и дори някои по-опасни агенти като метицилин-резистентния стафилокок. И така, никога не се доверявайте на доктора с бялата престилка.

Ресусцитацията е 100% успешна

greys-anatomy-cpr

Всеки уважаващ себе си лекарски сериалима поне една драматична ситуация на епизод, включваща реанимиране. Всички сме наясно с формулата: героичните лекари се спускат да спасяват изпадналия в безсъзнание пациент, размахвайки стетоскопи. След малко сърдечен масаж и елекрошок пациентът, задавяйки се, се връща обратно към живота.

Всъщност телевизионните предавания подхождат твърде оптимистично. Реалността е доста мрачна, защото кардио-пулмоналната ресусцитация далеч не винаги е успешна.

Докато работех в болница, повечето спешни случаи бяха бледо подобие на изпълнените с адреналин сцени от телевизията и при голяма част от тях изходът не беше добър. Дори и с най- съвременната апаратура и най-квалифицирания персонал при малко опити за ресусцитация пациентът оцелява.

Най-близкият кръвен роднина има последната дума

Young-doctor-talking-to patient

 

Когато пациентът изпада в критично състояние, лекарите се обръщат към неговите роднини за да преценят какво лечение да получи близкият им човек. Естествено ги изправят пред неизбежната дилема:

„Да спасим ли живота му, въпреки че страда толкова много?”

Такива ситуации са всекидневие в някои болници в САЩ, където решенията се взимат от „лицето, носещо отговорност”, но в много държави това не е практика. Във Великобритания например, най-близкият кръвен роднина не е опълномощен да взима такива решения. Разбира се, лекарите обсъждат ситуацията с близките и взимат в предвид мнението им, но в крайна сметка решението за терапията се пада на медицинските лица.

При права линия на ЕКГ – задължително електрошок

asystole-1

Никога не вярвайте на мита със съвършено правата линия- ако е такава, значи апаратът не е свързан както трябва с пациента.

Типичната сцена от „Спешно отделение” описва как пациентът бива докаран след катастрофа. Кръвното му налягане пада, дишането спира и ЕКГ показва права линия. Изведнъж всички се паникьосват, някой грабва дефибрилатор и изкрещява „Пазете се!”. Пациентът отскача от електрошока и се връща обратно към живота. Няма как да е по-грешно.

Дефибрилаторът реално изпраща електрически импулс към сърцето, но въпреки драматизациите от малкия екран, в истинския живот пациентът не отскача от леглото. Електрошокът няма да свърши работа когато ЕКГ показва права линия т.е. сърцето е в асистолия. Методът се използва само при някои състояния, например предсърдно трептене и мъждене, при камерна тахикардия и камерни фибрилации.

Опасният пациент с параноидна шизофрения

house_md

 

Въпросът с психическите заболявания носи стигма в съвременното общество. Дразнещото в случая е, когато лекарските драми не се възползват от възможността на разсеят заблудите на хората. Напротив, шизофренията почти винаги се описва в много лоша светлина: героите или страдат от „раздвоение на личността”, или са кръвожадни психопати.

Всъщност пациентите с това заболяване рядко са склонни към насилие и то не е равнозначно на  „раздвоение наличността”.

Параноидна шизофрения е название, дадено на най-често срещаната разновидност на заболяването, но част от психиатрите избягват да споменават това понятие в практиката си поради негативните асоциации, които поражда. Обратно на всичко, което може да се прочете в страниците на жълтата преса, страдащите от шизофрения обикновено се затварят в себе си и биват измъчвани от тревожни емоции.

Колкото до раздвоението на личността или ‘Split personality disorder’, става дума за  заболяване, за което има противоречиви мнения, като някои специалисти дори не го признават за болестна единица.

Има ли остър предмет, трябва да се издърпа

blade

След като едва е оцелял след експлозия, нашият герой лежи ранен на пода. Без да чувства каквато и да е болка, той осъзнава, че има метален предмет,който е пронизал тялото му, и естествено решава, че най-доброто решение е да го извади. Грешка!

Въпреки, че изглежда много смело, изваждането на острия предмет е може би най-неразумното нещо, което може да се направи. Опитът да се отстрани всеки предмет, по-голям от треска, може да предизвика сериозно кървене. Ето защо пострадалия не бива да се прави на Рамбо, а по-добре да се остави в ръцете на хората, които си знаят работата.

Електродите на дефибрилатора задължително се трият един в друг

defibrillator-paddles_480

Какво по-нормално от това хубаво да допрете електродите един в друг докато дефибрилатора се зарежда?

Много жалко, но в реалния живот това не се прави. Триенето на електродите изглежда много впечатляващо по телевизията, но всъщност е напълно безсмислено, да не говорим че не е най-доброто за самия апарат. Единствения случай, в който би било смислено електродите да се допират един в друг е за да се разнесе гел по тях, но това се прилага рядко в наши дни.

Измислените болести

unnamed

Не бива да приемаме на доверие всичко показано по телевизията. Обикновено резултатите от скенера, показвани малкия екран нямат нищо общо с диагнозата, която поставят лекарите.

При писането на сценарий за лекарски сериал сигурно пада голямо забавление. За обикновения човек, медицината е едно разнообразие от екзотично-звучащи заболявания и неразбираем жаргон.

Въпреки че днес хората имат по-голяма здравна култура, никой не е длъжен да прави диференциална диагноза на сложни заболявания, нито да знае дали съществува диагноза като „Уромизит”.

Въпреки че по всеки медицински сериал работи поне един лекар като консултант, все пак сценаристите тълкуват малко свободно истината. В опит да уточни как стоят нещата един лекар е посветил цял уебсайт на неточностите в хитовия сериал „Доктор Хаус” (http://www.politedissent.com/house_pd.html).

Понятието „Уромизит”  не съществува, но е диагноза в сериала „Зайнфелд”.

Докторите могат всичко

Greys-Anatomy-S11-Comp-16x9-1

Любимата ми медицинска драма в момента е „Доктор Хаус”, но без съмнение е сред най-големите виновници за разпространението на този мит.

Не само, че лекарите имат коефициент на интелигентност, който не се побира в скалата, но и могат да диагностцират всяко съществуващо заболяване. Те без проблем работят с ядрено-магнитен резонанс, анализират кръвни проби в лабораторията и изпълняват сложни операции. Тези супергерои на медицината сигурно спестяват цяло състояние на болницата, оправяйки се без помощта на радиолог, лаборант, медицинска сестра или фармацевт.

Трудно е за вярване, но всъщност лекарите са просто хора.

Зад вратата на всяко хранилище в болницата има по двама лекари, споделящи миг на романтика

medicalsex

Чувствате ли се самотни? Нуждаете ли се от нова връзка? Решението е елементарно- учете медицина!

Сериали като „Анатомията на Грей” промениха медицинските драми така, както „Сексът и градът” повлия на ситкомите. Болницата в един съвременен медицински сериал вече не е миришещо на дезинфектант място, в което се лекуват болните и страдащите, а е по-скоро бар за запознанства.

Истинско облекчение е, че персоналът на болниците е твърде зает за да се занимава с флиртове по коридорите на отделенията. Или може би съм работил в грешната болница…

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email