Невролози, кардиолози и гастроентеролози се запознаха с рядкото заболяване фамилна амилоидна полиневропатия

„Транстиретиновата фамилна амилоидна полиневропатия е рядко системно наследствено автозомно-доминантно заболяване, получаващо се в резултат на мутация в гена кодиращ синтезата на транспортния белтък транстиретин“, съобщи д-р Стайко Сарафов, невролог в УМБАЛ „Александровска“, по време на специална среща в хотел „Сенс“ в София, целяща да запознае невролози, кардиолози, гастроентеролози и интернисти с рядкото заболяване.

Транстиретинът е серумен протеин, който транспортира тироксин и ретинол (витамин А) в плазмата. Открива се и в цереброспиналната течност, като се синтезира основно от черния дроб и от хороидния плексус в ЦНС, в малка степен и от ретината. Генът за TTR е локализиран върху дългото рамо на 18 хромозома.

Мутации в TTR-гена водят до прогресивно натрупване на абнормни протеини под формата на амилоидни фибрили в различни органи и системи, които водят до дегенеративни изменения и до увреждане на функцията. Познати са над 85 генетични варианта, предизвикващи системна фамилна амилоидоза.

Най-честите мутации, които се идентифицират при отделните форми на TTR-амилоидоза, включват Val30Met, Glu89Gln, Ser77Phe, Ser52Pro.“, разясни д-р Сарафов.

sarafov
д-р Стайко Сарафов

Първата открита мутацуия е ТTR V30M (Val30Met) е описана през 1950 година в Португалия, по-късно са описани фамилии в Япония и Швеция. Този вариант, разпространен повсеместно, е известен още като фамилна амилоидна полиневропатия, тъй като основната клинична симптоматика е от страна на периферната нервна система. Ангажират се също сърцето, очите и гастроинтестиналния тракт.

„Специфичното при тази мутация е, че началото на симптомите е средно на 63-годишна възраст. Такива фамилии в България са описани в Благоевградска област.“съобщи д-р Сарафов

Сарафов споделя, че фамилии със Glu89Gln има в Кюстендилска област, като средната начална възраст е 51 години. Неврологът споделя, че типични за клиничната картина са полиневропатичен синдром, карпал-тунел синдром, сърдечно засягане (кардиомиопатия, AV блок, предсърдно мъждене, преминаване на хипертонията в хипотония) и симптоми от гастроинтестиналния тракт – диария или обстипация, гадене, неясна загуба на тегло. Ser77Phe е описана при фамилии във Вакарел.

„Диагнозата на фамилна амилоидна полиневропатия е истинско предисвикателство“, каза д-р Сарафов. Той сподели с колегите си при какви ситуации да мислят за рядкото заболяване.

„Комбинацията на хронична възпалителна полиневропатия с кардиомиопатия трябва да ни кара да мислим за ФАП“, сподели той. Също така лекарите трябва да мислят за заболяването и при комбинация на диария с кардиомиопатия, при неясен спад на теглото на пациент с невропатия и/или кардиомиопатия и при комбинация на карпал-тунел синдром с кардиомиопатия. Д-р Сарафов обърна внимание и  на това, че “няма дебел пациент с ФАП”.

По отношение на биохимичните показатели правят впечатление повишения общ белтък, но ниския или на долна граница албумин. Нужно е и извършването на биопсия и оцветяването и за амилоид, като най-точна е биопсията от слюнчени жлези и кожа. Ректалната биопсия е положителна при 50% от пациентите с ФАП, разясни Сарафов.

„Диагнозата на TTR-ФАП се постявя чрез ДНК анализ и идентифициране на мутантния ген. От април 2010 ДНК анализ се извършва и в България“, допълни специалистът.

„Диференциалната диагноиза на ФАП е много обширна. Заболяването може да се сбърка с: хронична възпалителна демиелинизираща полиневропатия, алкохолна ПНП, ПНП от недоимък на вит. В12, глутенова ентеропатия, неоплазия, ПНП диабетика, карпал-тунел синдром с различна генеза, други амилоидози, хипертрофична кардиомиопатия, улцерозен колит, микроскопски колит и др.“, каза още д-р Сарафов.

gospodinova
              д-р Мариана Господинова

„Сърдечното засягане зависи от вида мутация. Най-често е при Glu89Gln, където при поставяне на диагнозата 100% от пациентите имат сърдечно засягане и периферна полиневропатия“, сподели д-р Мариана Господинова от МВР болница, която представи какво е кардиологичното засягане при ТТР-ФАП.

Според нея на електрокардиограмата на пациенти с ФАП често има патологични „q“ зъбци, които погрешно се интерпретират като прекаран инфаркт. На ЕКГ се описват още ляв преден хемиблок и AV блок.

„Пациентите с ФАП често са погрешно се диагностицират като такива с хипертрофична кардиомиопатия“, сподели д-р Господинва. Най-често използвания образен метод за диагностика, според специалиста, е ехокардиографията, при която се забелязва задебеляване на стената на лява и дясна камера, рано намаляване на систолната и диастолната тъканна скорост и натрупване на амилоид в предсърдията, като последното води до ритъмно-проводни нарушения.

„Ядрено-магнитният резонас на сърце с контраст е златен стандарт за откриване на ранни промени в миокарда“, разясни Господонова.

При случайно провеждане на костна сцинтиграфия с 9mTC-DPD се забелязва  натрупване на изотопа в сърдечния мускул, това има прилажение и при диагностиката и проследяването на ФАП, според д-р Господинова.

Кардиологът посъветва дигиталисовите препарати и калциевите антагонисти да се избягват при пациенти с ФАП, понеже се свързват с амилоида и повишават токсичния си ефект.

„Планира се изграждане на експертен център за диагностика и лечение на ФАП в УМБАЛ „Александриовска“ ЕАД“, съобщи проф. Ивайло Търнев. Той каза, че в момента се провежда национална скринингова програма за ФАП, в рамките на която са изследвани 290 пациента.

„Заболяването е лечимо в първа фаза от развитието си, като лечението се поема от НЗОК, пациентите във втора и трета фаза се включват в проучвания на експериментална терапия“, каза проф. Търнев.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email